Така наречениято Дъблинско споразумение, което от 2003 г. насам определя отговорността за предоставяне на убежище до страната на влизане, бързо стана неустойчиво, след като Италия и Гърция не могат да се справят с масовия приток.

Това доведе до скок на мигрантите към северноевропейските страни. До края на 2015 г. никоя от 28-те държави-членки на ЕС, с изключение на Германия, нямаше желание да приеме преместени бежанци.

С отварянето на очите на проблемите, които споразумението от 2016 г. Турция поражда за балканските държави, Европейската комисия отново ще се бори да формулира съгласуван общ отговор на продължаващата миграционна криза. Както посочи един служител на Европейския парламент, тенденцията вместо това е “да се опитаме да задържим проблема от ЕС възможно най-много, за да не се налага да се справяме със ситуацията”.

Но един служител на Европейската комисия от Генерална дирекция “Миграция и вътрешни работи” предложи в интервю, че “задържането на номера чрез сделки от трети държави е предпоставка” за всички държави-членки на ЕС да определят обща политика. Ако има “по-предсказуеми числа”, тя ще даде на националните правителства “необходимото място за дишане”, за да продадат на гласоподавателите необходимостта от по-силен и общ подход към пристигащите бежанци.

Ако има “по-предсказуеми числа”, тя ще даде на националните правителства “необходимото място за дишане”, за да продадат на гласоподавателите необходимостта от по-силен и по-общ подход към пристигащите бежанци.

Но с ЕС в застой във връзка с новите преговори в Дъблин не е ясно дали държавите-членки всъщност могат да се споразумеят за план за ефективно споделяне на отговорността в продължаващата миграционна криза. Страните-членки на фронтовата линия са остро загрижени, че резултатът от текущите преговори може да влоши ситуацията, като допълнително ги претовари.

Бездействието не е опция. Съгласно международното право за правата на човека европейските държави са задължени да осигурят безопасен и ефективен достъп до своята територия за лицата, избягали от преследване. Той също така има законов мандат да намери решение: член 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз изисква от блока да следва обща политика в областта на убежището, основаваща се на “принципа на солидарност и справедливото споделяне на отговорността”.

Неотдавнашното решение на Комисията за откриване на процедури за санкции срещу Унгария, Полша и Чешката република поради неспазване на решението за преместване е стъпка в тази посока.

Изправени пред непримиримите държави-членки – може би чрез прекъсване на достъпа до финансиране от ЕС – блокът може да спре сегашния a la carte манталитет, който кара държавите да избират и да избират кога споделят отговорността. Защото, когато става въпрос за миграционната криза в Европа, като член на Европейския парламент, коментира комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, “или ще получите с програмата, или не сте в клуба”.

Tamara Tubakovic, PhD Researcher, University of Melbourne and Philomena Murray, Professor, School of Social and Political Sciences and EU Centre on Shared Complex Challenges, University of Melbourne

Tamara Tubakovic, University of Melbourne and Philomena Murray, University of Melbourne

This article was originally published on The Conversation. Read the original article.