Сегашното население на България от около седем милиона се очаква да бъде близо
5 милиона до 2050 г.
Населението на България е сред най-бързо намаляващите в света. От 1990 г. насам тя вече изгуби 1/5 от него. Но какво означава това за онези, които остават в страната?
Дълбоко в българската провинция, в област Перник, направих рядко откритие.
Но не е ризата с традиционна българска вълнена туника с шевица, а фактът, че 30-ина годишен човек живее на село.
„Всичките ми приятели, с които израснах тук, заминаха”, споделя Стоян Евтимов. Заминали са и много други млади българи – в търсене на работа в по-големите градове.
Стоян признава, че има късмета да работи в планинското село Пещера като ръководител на фолклорна група и организатор на ежегоден фестивал в региона. Въпреки това обаче той намира, че животът в селото не може да се развива.
„Невъзможно е да намериш човек в селото или окръга, с когото да създадеш семейство, защото няма млади хора. Единственият начин да си намеря някого е, ако съм в града”, казва Евтимов.
„Ще ми бъде много трудно и мъчно да оставя селото си, но в някакъв момент ще трябва да го направя”.
От десетилетия насам селата в България стават все по-пусти.
След като комунистите вземат властта след Втората световна война, бяха направени ТКЗС-тата, а много земеделски работници намериха работа в новите заводи.
След падането на комунизма през 1989 г. ТКЗС-тата спират работа, тенденцията към преселване в градовете се изостря. А и много хора не спират дотук и си търсят работа в чужбина.
През 1989 г. населението на България беше почти 9 млн. Сега е малко над 7 млн. До 2050 г. този брой вероятно ще падне под 5,5 млн. До края на века пък може да е почти наполовина от сега.
Стефка се опасява, че ще трябва да затвори магазина си
Този отлив на хора допринася за друг фактор за демографската криза в България – тъй като много от младите хора са емигрирали, в страната раждаемостта е ниска.
„Последният път, когато се роди бебе в селото, беше преди десет години”, споделя Стефка – собственичка на магазин. „Сега малкото момиче и майка и́ живеят в Кипър”, добавя тя. Жителите на селото са на възраст от около 60 години. Стефка се притеснява, че ще трябва да затвори магазина, защото няма клиенти.
Високо в планината, магазините вече за затворени, заедно с училищата, а обществен транспорт няма.
„В това село живееха повече от 600 души”, казва 70-годишният Боян от Калотинци. „Някои починаха, други се преместиха в градовете и сега сме 13 души”.
Баба Станка сега е единствената, който живее на улицата
В с. Смиров дол баба Станка е седнала на пейка край пътя, търпеливо чакайки подвижния магазин, който обслужва района.
„Аз съм родена в това село и го помня като беше пълно с хора”, разказва тя. „Бяхме весели и живеехме щастливо. Млади и стари”, казва тя, обяснявайки, че точно на това място всички са се събирали и са играли хорá.
“Сега в селото няма почти никой и естествено нищо подобно не се случва”, казва тя.
“На нашата улица, например, в миналото живееха много хора. Сега само аз живея тук.”
Чувства ли се самотна? „Разбира се, че съм самотна. Много е тежко”, казва възрастната жена през сълзи.
Хората в Калотинци и околните села пазаруват от мобилен магазин, който идва тук три пъти в седмицата.
Обслужва ги семейство Атанас и Лили Борисови.
Техният ван е добре зареден със стока – от хляб и кисело мляко до цигари и бира, продават се дори и лекарства. За 10 години не са пропуснали да дойдат в селото нито веднъж, даже и през зимата, когато планинските пътища са покрити със сняг.
„Тъй като са малко хора, ние се отнасяме приятелски с всеки един от тях, и се опитваме да им помогнем с каквото можем”, казва Лили.
Очевидно всички хора от селото ги познават, но Лили споделя, че клиентите и продажбите им намаляват. В бизнес и лични отношения мобилният магазин е отражение на обезлюдяването на българската провинция.
„Започваме да се притесняваме, ако някой не се появи на обичайното място, където се срещаме, особено ако това е през зимата.”
“Всъщност сме имали случай, в който намерихме един човек починал.”
Българското правителство въвежда мерки, целящи да спрат понижаването на населението чрез насърчаване на раждаемостта: предлага помощ за покриване на разходите за лечение на плодовитост, детски надбавки и ипотечна помощ.
То се стреми и да окуражи етническите българи да се завърнат в страната, но без успех.
Заместник министър-председателят на България Валери Симеонов отхвърля идеята за бежанците да се заселят отново в страната
Имигрантската криза – решение на демографската криза в България?
„България няма нужда от необразовани бежанци”, казва вицепремиерът по демографската политика Валери Симеонов, един от лидерите на коалицията „Обединени патриоти”.
“Нито българското общество ще приеме образовани и квалифицирани мигранти”, казва Министър Симеонов.
„Те имат различна култура, различна религия, дори различни ежедневни навици”, добавя още той. „Благодаря Богу България е сред най-добре отбраняваните държави от имигрантското нашествие в Европа”
Министър Симеонов има предвид оградата с бодлива тел с дължина 260 км по границата с Турция, която трябва да спре навлизането на бежанци в страната.
Новата погранична ограда с бодлива тел е основна пречка за мигрантите, които се опитват да пресекат от Турция
Според информация от ЕК България е приютила само 50 от бежанците, които пристигнаха в Европа от Северна Африка и Близкия Изток между 2015 и 2017 г.
Ясно е, че българското правителство не вижда решение на проблема с населението в имиграцията.
Въпреки това управляващите имат много идеи как да се увеличи броят на жителите. В страната обаче хората имат усещането, че политиците говорят повече, отколкото действат.
Преди да замина от планината се срещнах отново с Боян от село Калотинци, което навремето са живеели на 600 души, са останали само 13 днес.
Боян, на 70 години, смята, че хората са били изоставени от политици
„Ние сме забравени”, казва той. „Забравени сме от всички – от политиците и от Бог.”
Управляващите няма да направят нищо за нас. Грижа ги е само за своите собствени интереси. Те не се интересуват от хората – особено от старите хора в селските райони. Не се интересуват от младите хора, защото те са зад граница.
“Така че политиците като цяло не се интересуват и българската държава изчезва.”
Оригиналът на статияте тук.
Ruth Alexander’s report from Bulgaria is on Crossing Continents, on BBC Radio 4 at 11:00 on Thursday 7 September. You can listen online or download the programme podcast.