Честит 24ти май! Днес празнуваме Деня на българскара просвета и писменост
24/05/2017
Власт и опозиция браниха азбуката от Путин и Македония
26/05/2017

С НАТО във войната срещу халифата

Формално включване на алианса в коалицията срещу ислямистите увеличава рисковете за България

Съвременната българска отчужденост от световните събития се е доказала като идеалната почва за всякакви външни провокации, включително кървави терористични нападения

Голямата дандания около вчерашната годишна среща на върха на лидерите на държавите от Организацията на Северноатлантическия договор ще се носи още с дни. И ако в месеците преди форума в Брюксел вниманието на наблюдателите беше съсредоточено основно върху очаквания ефект от първият пряк контакт на страните от НАТО с президента на САЩ Доналд Тръмп, събитията в Манчестър от последните дни поставиха нещата в съвсем нова светлина.

Броени часове преди началото на разговорите в Брюксел няколко световни информационни агенции разпространиха информация от осведомени източници, че алиансът ще даде формално подкрепата си като организация на водената от САЩ коалиция срещу терористите от ДАЕШ в Сирия и Ирак. Идеята е съвместна на Франция и Германия, които вече участват със свои военни и логистични ресурси в кампанията срещу самопровъзгласилия се „халифат”. Както под една или друга форма и други държави членки на НАТО. Символичният жест има за цел ,от една страна, да умилостиви американският президент Доналд Тръмп, който преди време нарече организацията „отживелица“, но и да демонстрира солидарност с призивите на британския премиер Тереза Мей, която в навечерието на срещата на върха отправи призив към всички страни от алианса да се включат активно в борбата с терористичната заплаха.

И подчертавам – всички. Защото, както и да въртим дефиницията на „формалната“ и „неформалната“ подкрепа на НАТО за анти-ДАЕШ коалицията, с тази коалиция България става официално съюзник във военна кампания срещу коварен и непредсказуем враг, който непоколебимо експлоатира всички слабости на противниците си, за да им нанася съкрушаващи духа удари. А на нас – макар и част от последната група, макар и вече 13 години горди членове на алианса, слабости продължават да не ни липсват – и в охраната, и в отбраната, и в сигурността, външната и вътрешната. Армията е със съкратен актив поради недостиг на кадри; разходите, които отделяме от бюджета за отбрана, са далеч от изискваните от НАТО (и Тръмп) 2% от БВП, но май ще си купуваме нови самолети. И това е само на пръв поглед отбраната.

Другото обаче е точно толкова тревожно. Обстоятелствата около терористичното нападение в Манчестър от понеделник са втрисащо плашещи – представете си у нас, на този гладен за зрелища от всякакъв характер народ колко концерти и фестивали му организират на година. И колко от тях са в пъти по-лесни потенциални мишени за гадовете от английска концертна зала, препълнена с тийнейджъри. И откога предупреждаваме за това, без някой да дава вид да чува. Всеки следващ успех в идните месеци на коалицията срещу ислямистите в Ирак и Сирия е риск да тласне стотици озверели от поражението фанатици към европейските държави. Без да броим тези, които са проникнали достатъчно в дълбочина, намерили са почва да засадят корена на злото и ще дебнат всеки удобен момент за своето „възмездие“. Я ще открадне камион в Полша, за да се вреже в хората на коледен пазар в Берлин, я ще го пратят до Либия да го надъхат и четири дни по-късно ще се взриви в родния си Манчестър. Я ще му писне да го връщат от Западна Европа през България в Гърция или Турция и… Не искам да ви стряскам, но ако – потънали в родното безвремие – досега рискът не ви е изглеждал реален, вече е време да се замислите. Планетата продължава да се върти.

Глобалното подреждане на картите никога не е играело в наша полза, докато сами не се вземем в ръце, за да ни гледат сериозно и другите „играчи” . И ако в последните две световни войни (и една студена) сме били на грешната страна на историята, най-малкото сме влизали в тях като съюзници, които дават още един шанс за победа.

Този път обаче, уважаеми, ситуацията съвсем не изглежда така, нали?! Заложихме, че вече сме със „силните“, „нас кой ни бръсне за слива“, „все някой ще дойде да ни опази от лошите“ и т.н. Народът ни, подлаган от години на интелектуално отъпяване, живее на въображаем остров (заедно с немалка част от управниците си) – манипулира се лесно, разединен е, но по-лошото – основно си гледа пъпа и продължава масово да не познава света и да умее да взаимодейства с него. И не смея да гадая по колко криви начини ще реагира в бъдеще на всичко което ни предстои, ако не започне последователно да се разбужда и образова. Не със страх, а с факти и с открит обществен дебат по въпросите, които диктуват темпото на световните дела.

Конкретната война, в която сме намесени, не е от конвенционален тип. Води се от години и от наше име, едновременно „там“ и „тук“. Врагът е непознат и се придвижва свободно през границите. За спирането му трябва да отговарят както армията, полицията и специалните служби, така и всеки отделен гражданин със съвест и чувство за общност.

Бдителност, разум и спокойствие срещу ужаса и паниката. Нищо не е по-важно за една демокрация от добре информираниятелекторат, казват идеалистите. Всичко, на което залагат „на Запад“, за да спечелят битката „тук“, докато водят „там“ войната, в която сме съюзници. И като такива сме точно толкова потенциални мишени за уязвяване на Запада, колкото и самите те. И у нас, и когато пътуваме в чужбина. С извънредните положения и затегнатите мерки за сигурност във Франция, Великобритания, Белгия, Германия и други западни държави много скоро възможността за удари на терористите там ще бъде съвсем ограничена. И вниманието им ще се измести. Те търсят ужас, не смисъл и повод, още по-малко виновен. Което видимо все още е доста далечно за разбиранията на нашего брата.

По лични наблюдения в деня, след като гръмна самоделката в Манчестър, в столицата на България „засилените мерки за сигурност“ отново се изразяваха единствено под формата на полицейски хайки за документи и нелегални бежанци около джамията в центъра и „арабския квартал“ в района на ул. „Пиротска“. До аерогарата нямах работа, за да видя автоматите на Гранична полиция, но се опитах крайно възмутено да изгледам поставения за „допълнителна охрана“ млад служител на реда на една от централните метростанции, през които преминах. С мобилен телефон до дясното ухо, а показалецът на другата ръка уверено забит в лявото ухо, пистолетът на кръста му изглеждаше меко казано бутафорно. Ден по-късно – национален празник, 24 май, с видимите „мерки“ вече беше свършено. Да му мислят „европейците“, ние сме окей – имаме 30 хиляди и отгоре униформени полицаи и близо четвърт милион лицензирани пазванти (частни охранители), които не можеш да намериш със свещ, ако ти потрябват на момента. Пък било то и само за спокойствие. Или самочувствие.

Съвременната българска отчужденост от световните събития се е доказала като идеалната почва за всякакви външни провокации, включително кървави терористични нападения. Спомнете си атентата на летището в Бургас преди почти пет години. Тогава някои от ранените израелски туристи описваха с недоумение до каква степен никой не е знаел как да реагира, да окаже първа помощ, дори да се приближи до мястото на трагедията в първите минути след експлозията, преди да се задействат професионалните инстинкти. Неочаквано, неподготвени, чужда война – някои от доводите тогава. А колко бързо забравихте, че български гражданин падна в нея – на Сарафово.

Източник: trud.bg

Вашият коментар