България – Подкупване на медиите
27/04/2017
Гранитски: Чужди фондации претопяват националната ни идентичност
02/05/2017

Washington Post – Крайно-дясни националисти в правителството на България

Интересното е, че в статията няма анализ, а всичките партии се разглеждат като “за” или “против” ЕС, НАТО и Русия. Толкоз.


Българските законодатели се подготвят да сформират на ново правителство след парламентарните избори на 26 март, третите след 2013 година. Пет партии се включиха в 44-тото Народно събрание, но никой от тях не спечели минимума от 121 от 240 места, за да претендира за мнозинство в Еднокамереният законодателен орган.

Ето какво се случва по-нататък. Дясно-центристката партия на Бойко Борисов, про-EС, ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България) спечели 95 места. Очаква се президентът Румен Радев официално да даде на Борисов правото да сформира правителство по-късно тази седмица.

Това ще бъде третият и най-предизвикателен мандат на Борисов като премиер. ГЕРБ реши да си партнира със Обединените патриоти (ОП), коалиция от три националистически, крайнодесни партии спечелили 27 места.

Това е първият път в посткомунистическата история на България, в която крайната десница може да бъде включена в правителство. Преговорите между ГЕРБ и ОП продължават, но парламентарният вот за одобрение на кабинета вероятно ще се проведе до 6 май.

Националисти ще бъдат в правителството за първи път

В България, както във Великобритания, Холандия, Франция, Германия и другаде (в ЕС – бел.ред.), предизборната кампания беше повлияна от страха от миграцията и тревогите около руското и турското вмешателство. Тази година дялът на националистическия вот е намалял с 2,49% от предишните избори. През 2014 г. националистическият Патриотичен фронт и Атака се пресдтавяха по отделно, но като цяло спечелиха 11,8% от гласовете. Този път, като Обединени Патриоти, тези партии получиха 9,31%, но станаха ключов коалиционен партньор.

[Коалиционно объркване след изборите в България през 2014 г.]

Български и ЕС елити са съгласни, че страната се нуждае от стабилно правителство, тъй като се готви да поеме ротационното шестмесечно председателство на Съвета на Европейския съюз от 1 януари 2018 г. Президентството на България ще съвпадне с решителната фаза на преговорите с Брекзит. Правителствената нестабилност и други избори преди юли 2018 г. могат да засегнат гладкото функциониране на председателството.

Изборите от 2017 г. бяха проведени по пропорционалната изброрна система с отворен списък и 54% избирателна активност. В България пропорционалната система позволява на по-малките партии да бъдат представени в законодателната власт, ако могат да спечелят 4% от националния вот, което обикновено води до коалиционни правителства. Ето как се стигна до местата на Народното събрание:

ГЕРБ – 95 места (33,5% от националният вот) – Създадена през 2006 г. около харизматичното и популистко лидерство на Борисов, ГЕРБ се превърна в основна дясно-центристка партия на България, принадлежаща към Европейската народна партия (ЕПН) в Европейския парламент. ГЕРБ усърдно се стреми към икономическите политики, препоръчвани от Брюксел, но изостава в осъществяването на така необходимите антикорупционни реформи.

Българската социалистическа партия (БСП) – 80 места (27,9%) – ръководена от Корнелия Нинова, наследникът на комунистическата партия (БКП) e увеличила дела си на местата с повече от два пъти. Ориентацията на БСП към външната политика е приятелски настроена към Русия, но също и про-Европейски съюз. БСП е свързана с Партията на европейските социалисти (ПЕС) и Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Въпреки това, по време на предизборната кампания през 2017 г., БСП прие все по-евроскептична позиция и призова за прекратяване на санкциите срещу Русия.

Обединени патриоти (ОП) – 27 места (9,3%) – Това е свободна коалиция на три националистически партии: Атака, ВМРО-Българско национално движение и Национален фронт за спасение на България (НФСБ). Те приемат анти-турски, про-руски, евроскептични и анти-имиграционни виждания. ОП също настояват за по-високи социални разходи. Тези партии предоставиха законодателна подкрепа за предишните два кабинета на Борисов, но без да участват в тях.

Движение за права и свободи (ДПС) – 26 места (9,2%) – Тази центристка партия е свързана с Алианса на либералите и демократите в Европейския парламент. Тя представлява турското малцинство, което е 10% от населението на България. От 2005 г. насам ДПС участва в две коалиционни правителства с БСП.

Воля – 12 места (4,3%) – Тази партия е създадена през 2016 г. от Веселин Марешки, бизнесмен, който работи на популистка, националистична, антиимиграционна и проруска платформа.

Източник: The Washington Post

Вашият коментар

error: Content is protected !!