Човечеството е направило първите си стъпки на Балканите

Ръководителите на научния екип, направил откритието: Спасов и проф. Мадлен Бьомле (на скайпа) Снимка: НаукаOFFNews

Първият предтеча на хората е бродел преди около 7.2 милиона години из тогавашните савани не в Африка, а по нашите земи.

Тази сензационна новина от световно значение бе съобщена днес, 23 май, на пресконференция в БАН.

Откритието е плод на усилията на международен научен колектив от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, като съръководител на екипа, заедно с проф. Мадлен Бьоме (Madelaine Böhme) от Зенкенбергския център за човешка еволюция към Университета в Тюбинген е и проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН. От българска страна участва и д-р Латинка Христова.

Проф. Николай Спасов изнесе кратка презентация за това откритие, което преобръща досегашните представи за произхода на човека от Африка. На скайп-връзка се включваше и проф. Мадлен Бьоме от Тюбинген.

Новината стана водеща в световните списания от снощи, когато точно в 21:00 излязоха две публикации в PLoS ONE.

“Тъй като ние, хората, сме егоцентрици и смятаме, че светът се върти около нас, нашата собствена история ни е много по-интересна, отколкото на който и да е древен вид. Един от важните въпроси, на които се опитва да отговори палеоантропологията, която се занимава с въпросите на физическата еволюция на човека, е кога се отделя човешката линия от линията на шимпанзето и къде” – обяснява проф. Спасов.

Според популярните теории днес разделянето е станало преди около 5-8 млн. години и това се е случило в Африка.

Двете изследвания, публикувани в PLOS ONE, представят друг „сценарий“ за началото на човешката история.

“Еволюционната линия на човека се е зародила в Източното средиземноморие преди малко повече от 7 милиона години” – заяви проф. Спасов.

Доказателства за това са два фосила, открити в Гърция (край Пиргос Василисис, на юг от Атина) и в България (местността Азмака край Чирпан).

В първата статия авторите описват останките и показват, че и двете вкаменелости принадлежат към един и същи вид – изкопаемия хоминин* (представител на човека и неговите предшественици) Graecopithecus freibergi. С помощта на компютърна томография, кояти показва вътрешните структури на фосилите, масучният колектив доказва, че има основание Graecopithecus freibergi да бъде смятан за пряк представител на еволюционната линия, водеща към човека.

В втората статия изчислява възрастта на грекопитека като използва биохронологични и геофизични методи. Възстановена е също и засушливата саванна обстановка, в която е живяло това същество. Анализите показват, че възрастта на находката от Азмака е 7.24 млн. год., а тази от Пиргос – 7.175 млн. год.

Всичко това определя грекопитека като най-стария хоминин (предчовек), чиято възраст надвишава с няколко стотин години тази на сахелантропа (Sahelanthropus), открит в Чад и смятан до сега за най-древен.

Колективът ще продължи работата си – предстоят разкопки в “Азмака” в началото на юни. Планират се и други изследвания в съседни страни, в Пиргос, Гърция, а също и в Македония есента, където има находище на същата възраст.

“Така, че нашите приятелци накрая може да се окажат прави, че човекот е настанал во Македония” – завърши шеговито проф. Спасов.

Повече може да научите в статиите на НаукаOFFNews за пресконференцията: “Човечеството е направило първите си стъпки на Балканите” и за откритието “Древните хора са се разделили от шимпанзетата на Балканите, а не в Африка“.

Източник: Offnews.bg