При външнополитически решения от толкова важно значение за цялата нация има ли минимум два приоритета: да се взимат след подробно изследване на техните последици и изпреварващо да се проучват обществените нагласи. Нито едното, нито другото са налице към настоящия момент по отношение на присъединяване на България към еврозоната.
Не вярвам някой здравомислещ българин да оспорва, че решението за отказ от паричен суверенитет, не е първостепенно външнополитически решение.
Според неотдавнашно социологическо проучване, около 70% признават че населението ни е разделено по този въпрос. Т.е. липсва устойчива обществена нагласа, че отказът от суверенитет в паричната политика, кръвоносната система на икономиката, е позитивно за страната действие. Тук не става въпрос “кога”, а “дали изобщо”. Дори това е достатъчно, за да не взимаме подобно решение, което ще засегне всеки български гражданин за десетилетия напред.
Правните аргументи в тази насока са меко казано дилетантски.
Те са пубертетски. Аргументът, че държавата е поела подобен ангажимент с договора за присъединяване не издържа никаква сериозна правна критика. Юристи в областта на международните договори не желаят дори да влизат в подобен детски дебат. Вместо дебат, съветвам дилетантите да се консултират с Лондонското сити, което извади Великобритания от ЕС, въпреки тоновете правни обвързаности на Албиона с ЕС. Нито британската, нито европейската дипломация поне веднъж не използва аргумента, че договорите на GB с ЕС не са препятствие за излизането на страната от ЕС.
В течение на повече от две години преговори между ЕС и Великобритания никой не постави въпроса, че напускането на Съюза е невъзможно, защото така пишело в Договорите за ЕС. Толкова за “невъзможността” да се преразгледа едно договорно задължение в ЕС. Ако не знаеш, то можеш поне да следиш международните отношения и да се учиш в движение. Преди броени дни Еманюел Макрон, като Президент на Франция – председателстваща ЕС в настоящия момент, подкрепен и от Урсула фон дер Лайен, Председател на ЕК официално обяви, че ще предложи важни промени в системата от договори на ЕС.
На този фон да изтъкваш едно единствено задължение на България, поето при това през 2006г.,далеч преди кардиналната промяна на икономическата, финансовата, политическата и военна обстановка в ЕС, е младежка наивност или манипулативна цел.
Споделям и позицията, че приемането на еврото е опасна авантюра, която ще увеличи риска буквално за оцеляване на значителна част от населението. Бих добавил – то е такава и не само във времена на стратегическа икономическа, финансова и политическа нестабилност. Нито макро, нито микроикономиката на България ще понесе загубата на паричния суверенитет и следващата го висока инфлация. Да, ще оцелеят банките, ще оцелеят кредитополучателите на дългосрочни заеми, едрите собственици на промишлен, търговски и финансов капитал. Пазарните акули с материални активи в чужбина, в офшорни зони. А останалите българи? А работната сила на икономиката? А хората на физическия и умствения труд? А младежта на България? Те имат ли шанс да оцелеят от стагфлацията, която започнала още преди приемането на еврото, и от допълнителния трус от влизането в еврозоната.
Твърденията, че присъединяването към еврозоната ще ни донесе нетна печалба веднага или в обозримо бъдеще и ще ни изравни със развитите европейски страни, са елементарен младежки лепет на финансови невежи или обикновенни манипулатори.
Пред очите на цяла България лъснаха последиците от отказа от икономическия и търговски суверенитет при вкарването на държавата в Световната търговска организация и Европейския съюз. С разрушена икономика не се излиза на либерализиран пазар. Защото там не само ще бъдеш разрушен от конкуренцията, с буквално ще бъдеш оглозган. Разчитат на доверчивост, незнание, слаб професионализъм и липса на информация. Играта е опасна и несъмнено губеща за масовия българин. Пазете се от доказани манипулатори, с рекламни въдици. Измамата ви е сигурна. Попитайте испанците…
Владимир Шейтанов
11.05.2022 ФБ