Прехода-на-потъпканите-илюзии

10 ноември 1989, часът е около 16.00. Както всеки петък, след края на учебната седмица, пътувам с влака от Стара Загора към село в посока Чирпан, с мотрисата както му викахме. Прави ми впечатление разговорът който се води във вагона, станало е нещо немислимо. Тодор Живков е бил освободен от поста на Генерален Секретар на БКП и Председател на Държавния съвет. Седемнадесет годишен, нямах ясна представа какво точно е станало, но едва ли много хора са си давали сметка, какво точно предстои. Разбира се, приказките за перестройка, гластност, демокрация и критиките към режима от страна на западните радиостанции като DW, BBC и други, които слушахме по скоро от гледна точка на забранения плод, си бяха част от живота, но за повечето хора изглеждаше нещо отвлечено и далеч от ежедневието.

Днес е отново петък 10 ноември и са изминали 28 години. Равносметката е меко казано противоречива, във всички аспекти. Някои използват Индекса за човешко развитие на Програмата за развитие на ООН, според който страната ни се е намирала на 28 място в света през 1989 и съответно на 59 към 31 декември 2015. Други, Брутния Вътрешен Продукт и състоянието на икономиката, което е доста субективно. Трети дават примера с огромната емиграционна вълна, за която няма точни данни. Цифрите варират от милион и половина до два милиона и половина българи, но никой не оспорва демографската катастрофа за периода, намалели сме с близо два милиона. За културната катастрофа, въобще да не говорим, а за изгубения суверинитет изобщо. Естествено има и положителни страни, като свободата на словото, възможността за свободно придвижване и много други придобити права. Но, въпросът който ме занимава е, трябва ли да избираме между едното и другото. Беше ли възможно да имаме и едното и другото. Бяхме ли излъгани или се оставихме да бъдем излъгани. Политическия елит ли беше некомпетентен, да не кажа продажен или всички ние не успяхме да изградим така бленуваното гражданско общество годно да защитава интересите си, националните си интереси. Всъщност, на какво ни научи онова време за 45 години, ами на една погрешна теза. А именно, моето си е мое, общото е ничие. И никой не се притеснява за общата кауза.

Както казва един анализатор, не можеш да очакваш от хора, които не могат да си изберат чистачка за входа, да направят правилен избор за тези които да управляват страната. А информирания избор иска критично мислене, съпричастност към общата кауза и вътрешно чувство за справедливост. Все ценности, които сме загубили в някаква част. Сега имаме други Евроатлантически ценности, каквото и да значат и ни беше натрапен цивилизационния избор, без да имаме възможност да си дадем мнението. А ако ни бяха питали, щяхме ли да направим информиран, съзнателен избор. Едва ли някой може да отговори, но все пак е за предпочитане хората да имат възможност да си дадат мнението.
Целия този така наречен преход, всъщност се оказа скок в мрака или в мъглата ако ви харесва повече.

БМД 2017.