От бизнесмен до узурпатор: историята на молдовския престъпник, който така и не стана политик

Събитията, които се разгърнаха в Кишинев, показват за пореден път, че не всяка партия автоматично става привърженик на демократичните ценности само защото избира подходящо име за себе си.
По ирония на съдбата, именно Демократическата партия на Молдова се отбеляза с опит за извършване на държавен преврат в страната, когато ситуацията излезе  от контрол.
Какво толкова трябваше да се обърка, че да принуди политиците да предприемат отчаяни и откровено опасни действия?

Изборите са необходими, за да се определят фаворитите и аутсайдерите в съответствие с волеизлиянието на народа.
Но ситуацията на политическата арена на Молдова далеч не е подчинена на законите на логиката.
Тя може да бъде анализирана единствено с оглед на законите по които действа криминалния свят.
Както е известно, още през февруари в републиката  бяха проведени парламентарни избори, които мнозина считаха за повратна точка за страната.
Но това не се получи.
Според резултатите от гласуването нито една от политическите сили не успява да събере достатъчно количество места в законодателния орган, по тази причина държавния апарат беше парализиран за дълго време, докато партиите се опитваха да формират коалиция.

 Ситуацията се промени едва миналата събота, когато про-европейският блок АКУМ и про-руската Социалистическа партия, загърбвайки явните идейни противоречич по между си, се обединиха и стартираха работата на правителството.
Почти прекрасна развръзка на пръв поглед, особено ако се има предвид, че парламента беше на крачка от разпускане,

 Но дори и тук възникна проблем, чието име е Владимир Плахотнюк.
Именно той е лидерът на Демократическата партия, която доскоро управляваше страната.
Именно той получи заслуженото прозвище “молдовски кукловод”.
Пред публика, Влад Плахотнюк винаги говори за европейските и демократични ценности, но делата му винаги са в разрез с думите. Влад Плахотнюл успя да си подчини почти всички държавни структури на Молдова.
В неговите ръце са силовите ведомства и даже Конституционния съд, който неведнъж му съдейства когато му е било необходимо да отстрани президента от изпълняване на правомощията, за да прокара редица непопулярни закони.
Терорът на Плахотнюк можеше да продължава и още, но наглостта му премина граници. Изявявайки се като гарант на  европейския курс на Молдова, той не направи нищо в тази посока. Може би дори президентът на страната Игор Додон, който е по-проруски политик и по-малко овластен, е установил по-печелившо междудържавно сътрудничество с Русия, отколкото почти всемогъщия Плахотнюк със Запада. Плахотнюк се грижеше едиснствено за собствената си кожа и правеше точно толкова, колкото да хвърли прах в очите на външните си партньори, за да получи подкрепата им. Но когато този прах се разся, стано ясно, че Плахотнюк е провалил целите си.

 С това тежко бреме на възмущение от покровителите си той отиде на парламентарните избори. Но нито във Вашингтон, нито във Брюксел, някой залагаше на него.

Мобилизирайки административния ресурс, той успя да влезе в парламента, но след това какво?
Въпреки отминалото могъщество, там Демократическата партия нямаше съюзници, ако не броим партия “Шор”, чийто лидер беше забъркан в кражба на милиарди долари от банковата система.
Само че “Шор” получи едва 7 мандата, от които няма кой знае каква полза.

В същото време лидерът нагонката, макар и не абсолютен, стана Партията на социалистите – заклет враг на ДПМ ( Демократическа партия на Молдова).
На трето място, сякаш обкръжавайки демократите, се обоснова, блокът на АКУМ, чиито лидери поставяха отмъщението на Плахотнюк като едва ли не, своя основна политическа задача.

С такива карти в ръцете си, молдовският кукловод беше принуден да сключи сделка. Изборът падна върху социалистите. Въпреки че е очевидно, че нямаше какво да се избира. Плахотнюк заложи много на този съюз, защото от него зависи много повече от простото право на политическо влияние.
И, както знаем, залагането му на това се оказа напразно
той е направил напразно.
Влад Плахотнюк, който се смяташе за непобедим, все  пак изгуби. И изгуби именно в онзи момент когато най-малко очакваше поражение.
В края на миналата седмица, когато президентът заговори за предстоящото разпускане на парламента, ДПМ организира масов протест срещу подобно решение.

Очевидно е, че преизбирането може да изиграе жестока шега с демократите, като ги лиши от второто по големина място в законодателната власт.
Но в този момент, когато стана ясно, че социалистите и АКУМ се обединяват, реториката в редиците на Демократическата партия се промени драстично.
Сега те настояват за изборите и дори ги назначават за септември. Как?
Тези псевдодемократи обявиха двоевластие  в страната и считат правителството за легитимно, въпреки че дори Съединените щати и Европейският съюз признаха новото правителство.

Разбира се, мнението на доскорошните партньори за Плахотнюк не означава нищо.
Тази ситуация напомня за сцена от някаква криминална драма, където главният главорез, който се наслаждава през целия филм на кървави пари, в края се оказва предадем и тежко ранен, е принуден сам да се сражава с противника.
За всички вече е ясен изхода, присъдата  е произнессена отдавна, но агонията си върши работата. Точно така изглежда Плахотнюк сега.
През цялата си кариера той искаше да изглежда политик, но си оставаше престъпник и корупционер.
Всичко това щеше да е много по-впечатляващо, ако ставаше въпрос за филм
 Но това е живот, а цялата страна е заложена на карта. Най-лошото е, че Плахотнюк не е толкова глупав, че да не разбира това.
Той, Демократическата партия и органите, подкрепящи узурпацията, сега са обявени за незаконни.
Всички тези политици и бюрократи са заплашени от влизане в „черен списък“ или дори затвор.
 И подбудителят на преврата -е  първият по ред. Той няма повече да намира подслон на Запад. В Русия го очакват само наказателни дела. Плахотнюк знае, че си е купил билет в едната посока, защото се опитва да завлече цялата страна с него, като я дискредитира пред международната общност. Остава да се надяваме само на балансирани и конструктивни действия от страна на новото правителство.

Източник тук.