Национална Спасителна Стратегия
Ресори

Основи и Принципи за Върховен Закон на НОВОБЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА
За тези промени е нужно свикване на Велико Народно Събрание и приемане на нова Конституция.

Последни изменения и допълнения – 10.01.2020

Проблемите в системата са, както широкоспектърни, така и дълбочинни, а тяхното решение може да бъде единствено и само системно и взаимосвързано, като се започне от корекции във фундаменталните принципи на институциите и се завърши с подзаконовите наредби.
Разработката „НОВОБЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА” отне на екипите ни 18 месеца анализи. В нея са диагностицирани всички системни проблеми в държавния механизъм и са дефинирани решенията за всички институции на национално и местно равнище.

Основните стълбове на „Новобългарска Държава” са следните:

– Съдебна Власт – изцяло независима; Правосъдна Система – чрез ИЗБОРНОСТ НА МАГИСТРАТИТЕ, пряко от и сред правоспособните юристи в България;
– ПРЕМАХВАНЕ НА ПАРТИЙНИЯ МОДЕЛ, като механизъм за участие във всички видове избори, посредством въвеждане на мажоритарно избиране на индивидуални кандидати по места;
– Редуциране на правомощията на Изпълнителна Власт, чрез ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ И РЕГИОНАЛИЗАЦИЯ на същите;
– Въвеждане на задължителен, минимален ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЦЕНЗ за участие в избори;
– Прозрачна, конкурсна и унифицирана система за назначаване на държавните служители в ПУБЛИЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ, описана в новия закон за публична администрация;
– Система за ОТВОД (преждевременно прекратяване на правомощията) на пряко избраните длъжности.
– Установяване на нов вид и правила за РЕФЕРЕНДУМИ – национални и местни;
– Възвръщане на правомощията на Българска Народна Банка по фиатна емисия на националната ни валута, посредством прекратяване на Валутния Борд и поставяне на БНБ под контрола на държавата, с цел кредитиране на инвестиции в национални проекти. Държавата ще може да се конкурира с частния капитал на пазарна основа.
– ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРАВОМОЩИЯ за Президентската институция.

Държавен глава и върховен главнокомандващ. Пряко избран от народа всеки 4 години по съществуващата система, но с по-кратък мандат от сега действащият 5-годишен. Запазват се действащия правомощия и се добавят нови.

 

  • Въоръжени сили – Армия, Национална гвардия, Флот, ВВС – пряко подчинени на Президента.
  • Служба за одит и проверка на всички публични, държавни и местни харчове – пряко подчинена на Президента.
  • Агенция „Национална сгурност” Директорът на Агенция „Национална сигурност” се назначава от Президента на Републиката и е подотчетен на Съвет за национална сигурност, състоящ се от Президент, Премиер и Национален омбудсман, плюс ограничен кръг техни съветници. Структурите и се определят от самата нея и не се обнародват.)
  • Агенция „Военна полиция” Агенция „Военна полиция” е структура в Министерство на отбраната, но нейният директор се назначава от Президента на Републиката и е негов пряк подчинен. Подотчетен на Съвет за национална сигурност, състоящ се от Президент, Премиер и Национален омбудсман, плюс ограничен кръг техни съветници.

 

При приемането на новата Конституция действащият Президент съхранява своя пост до изтичането на 5-годишния му мандат, гарантиран му от старата Конституция. Нормативните правила и процедурата по отстраняване от длъжност на Президента се съхраняват в сегашния им вид от старата Конституция.

НАРОДНО СЪБРАНИЕ  – Двукамарно

Долна Камара

Народните представители се избират по местожителство пряко от местното население по ОБЛАСТИ и в зависимост от броя население в съотношение 1:50 000. (7 милиона делено на 50 хиляди = 140 Народни представители. Тази цифра е условна и подлежи на обсъждане.)
Всяка ОБЛАСТ отправя в Народното събрание кандидатите, събрали най-много гласове, на мажоритарен принцип, като техният общ брой зависи от броя на населението във всяка ОБЛАСТ. Кандидатите за Народни представители не могат да се избират по групови листи, а само индивидуално, като всеки гласоподавател има право да гласува само за един кандидат.
Изборите са на всеки 2 (две) години.
Народните Представители не са ограничени по брой мандати и могат да бъда многократно преизбирани.
Народното Събрание избира и назначава ОТДЕЛНО ЕДИН ОТ ДРУГ Министрите за срок от 2 години, като на пост Министър може да бъде назначен всеки български гражданин с нужния опит и знания. Поста „Министър” не е ограничен по мандати. Ако на пост „Министър” е назначен Народен Представител, тогава той освобождава поста си на такъв и на негово място автоматично встъпва в длъжност кандидатът получил най-много гласове на преките избори за Народни Представители от невлезналите кандидати в Народното Събрание от съответния избирателен район.

Горна Камара  

Формира се от ОБЛАСТНИТЕ Управители (виж раздел МЕСТНА ВЛАСТ), но не е постоянно действащ орган, а съвет, който  има право да внася проектозакони за гласуване в Долната Камара (Народното Събрание), да налага вето на законодателството и да връща законите за промени и прегласувания. В случай на равно разделение  на гласовете в Горната Камара (14-14, защото има 28 ОБЛАСТИ), Президентът излъчва решаващия глас. Горната Камара упражнява правомощието си по контрол на законодателството по инициатива на всеки от своите членове, или по искане на Президента.

Съвет на Министрите (СМ)

СМ взема решенията на базата на мнозинство при открито гласуване на Съвета, когато въпросите са от национално ниво. Поста „Министър Председател” се избира измежду членовете на Съвета на министрите от самите тях и е административен ръководител на СМ и негов представляващ (Прекратява се съществуването на МВР.)

Народното Събрание избира и назначава ОТДЕЛНО ЕДИН ОТ ДРУГ Министрите за срок от 2 години, като на пост Министър може да бъде назначен всеки български гражданин с нужния опит и знания. Поста „Министър” не е ограничен по мандати. Ако на пост „Министър” е назначен Народен Представител, тогава той освобождава поста си на такъв и на негово място автоматично встъпва в длъжност кандидатът получил най-много гласове на преките местни избори за Народни Представители от невлезналите кандидати в Народното Събрание.

1) Министерство на Природните Ресурси, Земеделието и Храните (Отговаря за земите, водата, горите и подземните богатства. Включва в себе си добивно-преработвателен сектор, аграрен сектор, рибарство и аквакултури, хранително-вкусова промишленост.)

2) Министерство на Икономиката, Търговията и Финансите (Включва в себе си централно банкиране, финанси, надзор, данъчна политика, търговско лицензиране, стратегическо планово развитие, международна търговия.)

3) Министерство на Транспорта, Съобщенията и Енергетиката (И трите сектора включват национална инфраструктура – републиканска пътна мрежа и инфраструктура, национална железопътна мрежа, съоръжения и инфраструктура, морско и речно плаване; телекомуникационна инфраструктура и ефирни честоти; енергопреносна и енергоразпределителна инфраструктура и съоръжения)

4) Министерство на Науката, Образованието и Културата (Организира системата на образование, гарантира качеството на образованието и развитието на науката, опазва и стопанисва културното наследство на страната в полза на обществото)

5) Министерство на Труда и Социалните Грижи (Упражнява контрол и установява правила и нормативи за трудови и служебни правоотношения, здравословни и безопасни условия на труд. Осигурява и гарантира конституционните права на гражданите и социалното подпомагане на хората в неравностойно положение)

6) Министерство на Здравеопазването (Осигурява и контролира медицинското обслужване на населението; установява национални програми за превенция и промоция на здравето; осигурява безплатно здравно обслужване и зъболечение на непълнолетните български граждани, пенсионерите и учащите се; промотира и подкрепя развитието на здравните заведения тип хосписи и за медико-социални грижи; регулира в обществен интерес лекарствоснабдяването и лекарствената употреба; разработва програми и подпомага развитието на фармацевтичното производство и ноу-хау в България; регулира и контролира броя и качеството на здравните специалисти.)

7) Министерство на Спорта и Туризма (Осигурява условия и възможност за спорт и туризъм на българските граждани, подпомага и насърчава развитието на масовия и професионалният спорт и спортни дейности в републиката, както и регулира и контролира туристическите дейности и услуги на територията на страната, осигурява условия за достъпен туризъм и отдих на българските граждани в обекти държавна собственост и осигурява възможност и условия за отдих, почивка и рехабилитация на гражданите в неравностойно положение в специализирани центрове.)

8) Министерство на Отбраната (Организира, контролира и провежда дейности по организацията на отбраната на Въоръжените Сили на Република България.
На подчинение на МО са:
Изпълнителна Агенция „Строителна и пътно-съобщителна инфраструктура“
Изпълнителна Агенция „Мобилизационна и военна подготовка и отчет“
Изпълнителна Агенция „Военна полиция“ – в нейната компетентност са регулация и осигуряване на транспорт и охрана на военни формирования, военни обекти и съоръжения и оперативно-издирвателна дейност, административно-наказателна дейност и административен контрол и разследване на престъпления по Глави XII, XIII и XIV от НК. Директор ѝ се назначава от Президента на Републиката и е негов пряк подчинен.


Военната повинност в РБ е задължителна за всички лица от мъжки пол навършили 18-годишна възраст. Гражданската повинност е задължителна за лицата от женски пол, но те могат вместо нея да отбиват военна служба по собствено желание. Службата може да се отложи само в случай, че лицето е продължило образованието си до придобиване на образователно-квалификационна степен бакалавър/магистър по една специалност, или до прекъсване на образователния процес. В случай, че лицето продължи обучението си до придобиване на научна степен, то отбива военната си служба след получаване на научна степен „доктор“, или след прекъсване на докторантурата. (Изключения има само по социално-медицински причини). Службата може да се отбива във Въоръжените Сили, в агенциите на Министерство на Отбраната, а също и като алтернативна (невоенна) служба към обществото, под контрола на МО.­­­­ Всеки отслужил получава сертификат за професия и ВОС (Военно Отчетна Специалност).

9) Министерство на Външните Работи (Организира дейността на дипломатическите служби и представителства на републиката в чужбина и управлява активите на българската държава зад граница. Сътрудничи с български и чуждестранни държавни и частни институции с цел подпомагане и развитие на полезна за страната външнотърговска дейност.)

10) Министерство на Публичната Собственост, Устройство на Територията и Строителството (Управлява и стопанисва държавната собственост в обществен интерес, регулира и контролира устройството на територията и контролира законосъобразността на строителството.)

11) Министерство на Правосъдието, Публичната Администрация и Инспекторат (Определя единни нормативи и изисквания за служителите в държавната и общинска администрация, съдебната администрация и администрацията на публичните институции, агенции, общи и специализирани съдилища, институти, както и упражнява контрол по спазването и изпълнението им чрез Инспектората.)

Прекратява се съществуването на МВР, а основните му функции се поемат от нов тип децентрализирана, обществена, правоохранителна система със съдействие и подпомагане от държавата, като за целта:


Създава се Изпълнителна Агенция „Национална Полиция” – Това е общонационална полиция подчинена на Съвета на Министрите, като нейното функционално предназначение е да осигурява взаимодействието, обмен на информация и методическо ръководство на децентрализираните структури.


ИА „НП“ се ръководи от 3-ма Директори назначени от Съвета на Министрите с обикновено мнозинство (минимум 6 от 11-те). Директорите на ИА „НП“ се произнасят с решения относно НП с мнозинство (минимум 2 от 3) при гласуване, ако поне един от Директорите смята, че е нужно вземане на решение по някакъв въпрос. Решенията на Съвета на директорите на НП имат статута на общ административен акт и са задължителни за изпълнение от всички граждани на републиката.


ИА „Национална Полиция” осигурява координация и информационен обмен и поддръжка на национални бази данни във връзка със следните дейности:
1. оперативно-издирвателна;
2. разследване на престъпления;
3. осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЕЕН 112);
4. информационна;
5. превантивна;

От изключителна компетентност на ИА“НП“ са следните дейности:
1. Разследване на престъпления по Глави I, III, VI, VII, IXa, XIV и Глава XII, раздели I и III от НК;
2. Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112

Създава се Изпълнителна Агенция „Пожарна и аварийна безопасност и защита при бедствия“ с ОБЛАСТНИ териториални поделения.

Създава се Национален Институт по Криминалистика и Криминология, от чиято компетентност са извършването на криминалистични експертизи, експертно и техническо обезпечаване на полицейските органи и специализирани следствени действия. Към НИКК се разкриват ОБЛАСТНИ териториални звена с лаборатории. Всички специализирани следствени действия свързани със събиране и обезпечаване на доказателства за целите на разследването се извършват от Следователи, които ръководят следствените екипи от технически специалист и експерти и които са правоспособни юристи, държавни служители със специална правоспособност и компетентност по наказателни производства и дейностите по разследване и разкриване на престъпления.

„ОБЛАСТНА Полиция” (ОП) – тя е основната и избираема по места от гражданите в 28-те ОБЛАСТИ. Всяка отделна ОБЛАСТ има своя собствена ОБЛАСТНА Полиция. Гражданите избират Директора и неговия зам. Директор заедно всеки две години. Тоест, това изобщо не е държавна, а регионално-народна полиция. Ръководи се от Директор и двама зам. Директори, единият от които сe назначава от агенция Национална Полиция.
От компетентността на ОП са следните дейности:
1. оперативно-издирвателна;
2. охранителна;
3. разследване на престъпления, които не са от изключителната компетентност на ИА“НП“ и ИА“ВП“;
4. информационна;
5. контролна;
6. превантивна;
7. административно-наказателна и предоставяне на административни услуги

ОБЛАСТНА Полиция не е пряко подчинена на Национална Полиция, но е длъжна да оказва съдействие и да се спазва установените национални стандарти и методически указания.
ОБЛАСТНА Полиция не е пряко подчинена, на Магистратите, но е длъжна да оказва съдействие по тяхно искане, както и на пряко подчинената на Магистратите „Съдебна Полиция.”
ОБЛАСТНА Полиция може да сътрудничи друга ОБЛАСТНА Полиция.
ОБЛАСТНА Полиция организира и ръководи подчинените и местни структури на общинско ниво и в малките населени места, както и осъществява контрол и обезпечаване на безопасността и сигурността на гражданите в поверената и територия, включително и по отношение на транспорта и движението по републиканската пътна мрежа, с изключение на магистралите и скоростните пътища, които са от компетентността на ИА „НП“.

Установява се унифициран, национален стандарт за структурите на ОБЛАСТНА Полиция:
ОБЛАСТНА Полиция се състои от:

  1. Главно Полицейско Управление (ГПУ) на територията на ОБЛАСТТА.

Всяко ОБЛАСТНО ГПУ е на пряко финансиране от ОБЛАСТТА, като назначава своите служители и определя броя им. Един от двамата Зам. Директори на всяко ОБЛАСТНО ГПУ се назначава от Национална Полиция.

  1. Общински Полицейски Управления (ОПУ) на територията на всяка Община.

В състава на ОПУ се създава задължително Дирекция „Общинска Полиция”.  Дирекция „Общинска Полиция” е на съвместно подчинение на ОБЛАСТНИЯ Директор и на Кмета на съответната Община.
На Дирекция „Общинска Полиция” се възлага осъществяването на охранителна, информационна, контролна, превантивна и административно-наказателна дейност, както и предоставяне на административни услуги. Служителите от Дирекция „Общинска Полиция” са длъжни да оказват съдействие и да осъществяват, при поискване, и оперативно-издирвателна дейност, при спазване на инструкциите дадени от ГПУ „ОБЛАСТНА Полиция”. В задълженията на дирекция „Общинска Полиция“ се включва и отзоваване и реагиране на сигнали подадени чрез националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЕЕН 112).

  1. Състава на Дирекция „Общинска Полиция“ се попълва по предложение на Кмета на съответната Община. За да бъде назначен служител в Дирекция „Общинска Полиция” е нужно одобрението на ОБЛАСТНИЯ Директор, или неговия заместник назначен от Национална Полиция.

Местната власт в Република България се избира въз основа на съществуващото административно деление на страната. Населението във всяка от 28-те ОБЛАСТИ избира пряко, на мажоритарен принцип, в два тура при нужда, своя ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ всеки 2 (две) години. Всеки кандидат е задължително регистриран жител в съответната ОБЛАСТ от минимум 1 (една) година.

ОБЛАСТНИТЕ Съвети в 28-те ОБЛАСТИ се състоят от всички действащи Общински Кметове, докато текат мандатите им.

Гражданите на всяка Община избират пряко, на мажоритарен принцип, в два тура при нужда, своя Общински Кмет всеки 2 (две) години. Всеки кандидат е задължително регистриран жител в съответната Община от минимум 1 (една) година. Всеки избран Общински Кмет автоматично става член на ОБЛАСТНИЯ СЪВЕТ, докато тече мандатът му.

А най-ниското ниво представители на Местната Власт – Районен Кмет (в градските Райони) и Кмет (в малките Населени Места), се избират пряко, на мажоритарен принцип, в два тура при нужда, от гражданите на съответните градски Райони, или Населени Места, всеки 2 (две) години. Кандидатите са задължително регистрирани жители на съответните градски Райони, или Населени Места от минимум 1 (една) година.

Всеки избран Районен Кмет (в градовете с районно деление) и всеки избран Кмет на населено място (в малките населени места) в съответната Община автоматично става член на Общинския Съвет докато тече мандатът му.

ОБЛАСТНИТЕ СЪВЕТИ и Общинските Съвети взима решения с общо мнозинство при кворум половината +1 от действащите членове. При равен брой гласове ОБЛАСТНИЯТ УПРАВИТЕЛ, респективно Общинският Кмет, има решаващ глас. Разрешено е дистанционно гласуване, при наличие на аудио и видео връзка.

Администрациите на местната власт се състоят само от служители назначени по служебно правоотношение по Закона за Държавният Служител при предварително обявен централизиран конкурс от Министерство на Публичната Администрация. Изключение от това правило са секретарят на канцеларията на органа на местно самоуправление, служителят за връзки с обществеността и до трима съветници.

ОБЛАСТНИЯТ УПРАВИТЕЛ и Общинският Кмет могат да назначат до двама свои заместници със същия ранг, а Кмета на Район и Кмета на Населено Място само един.

(Това е абсолютно необходимо ограничение, което ще гарантира подотчетност и откритост при назначенията на администратори, които не са назначени като професионалисти по реда на Закон за Публичната Администрация от Министерство на Публичната Администрация.)

Изборите за Местна Власт се провеждат в цикличност гарантираща възможността за постоянна частична смяна на властта, но същевременно не ограничаваща по брой мандати професионално доказаните управници.

Контрола и стиковането с централната власт става с общият контрол върху администрацията на ОБЛАСТНИЯТ УПРАВИТЕЛ. (Чрез Министерство на Публичната Администрация и Инспекторат.)

Местната власт в Република България се избира въз основа на съществуващото административно деление на страната. Населението във всяка от 28-те ОБЛАСТИ избира пряко, на мажоритарен принцип, в два тура при нужда, своя ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ всеки 2 (две) години. Всеки кандидат е задължително регистриран жител в съответната ОБЛАСТ от минимум 1 (една) година.

ОБЛАСТНИТЕ Съвети в 28-те ОБЛАСТИ се състоят от всички действащи Общински Кметове, докато текат мандатите им.

Гражданите на всяка Община избират пряко, на мажоритарен принцип, в два тура при нужда, своя Общински Кмет всеки 2 (две) години. Всеки кандидат е задължително регистриран жител в съответната Община от минимум 1 (една) година. Всеки избран Общински Кмет автоматично става член на ОБЛАСТНИЯ СЪВЕТ, докато тече мандатът му.

А най-ниското ниво представители на Местната Власт – Районен Кмет (в градските Райони) и Кмет (в малките Населени Места), се избират пряко, на мажоритарен принцип, в два тура при нужда, от гражданите на съответните градски Райони, или Населени Места, всеки 2 (две) години. Кандидатите са задължително регистрирани жители на съответните градски Райони, или Населени Места от минимум 1 (една) година.

Всеки избран Районен Кмет (в градовете с районно деление) и всеки избран Кмет на населено място (в малките населени места) в съответната Община автоматично става член на Общинския Съвет докато тече мандатът му.

ОБЛАСТНИТЕ СЪВЕТИ и Общинските Съвети взима решения с общо мнозинство при кворум половината +1 от действащите членове. При равен брой гласове ОБЛАСТНИЯТ УПРАВИТЕЛ, респективно Общинският Кмет, има решаващ глас. Разрешено е дистанционно гласуване, при наличие на аудио и видео връзка.

Администрациите на местната власт се състоят само от служители назначени по служебно правоотношение по Закона за Държавният Служител при предварително обявен централизиран конкурс от Министерство на Публичната Администрация. Изключение от това правило са секретарят на канцеларията на органа на местно самоуправление, служителят за връзки с обществеността и до трима съветници.

ОБЛАСТНИЯТ УПРАВИТЕЛ и Общинският Кмет могат да назначат до двама свои заместници със същия ранг, а Кмета на Район и Кмета на Населено Място само един.

(Това е абсолютно необходимо ограничение, което ще гарантира подотчетност и откритост при назначенията на администратори, които не са назначени като професионалисти по реда на Закон за Публичната Администрация от Министерство на Публичната Администрация.)

Изборите за Местна Власт се провеждат в цикличност гарантираща възможността за постоянна частична смяна на властта, но същевременно не ограничаваща по брой мандати професионално доказаните управници.

Контрола и стиковането с централната власт става с общият контрол върху администрацията на ОБЛАСТНИЯТ УПРАВИТЕЛ. (Чрез Министерство на Публичната Администрация и Инспекторат.)

Тази част е най-пространна в изложената концепция за Новобългарска Държава поради следните обстоятелства:

Конституционно установената самостоятелност на СЪДЕБНА ВЛАСТ досега установяваше ограничение в независимостта и обективността на юридическата гилдия само по отношение на законово определената част от тях – магистратите (съдии, прокурори и следователи), т.е. по отношение на СЪДЕБНАТА СИСТЕМА и ПРОКУРАТУРАТА. В раздела СЪДЕБНА ВЛАСТ на действащата Конституция, като част от СЪДЕБНАТА СИСТЕМА, освен съдиите са включени и прокурорите и следователите, като всички са с обща шапка ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ (който с последните изменения е разделен на две камари – на съдиите и на прокурорите, като следователите са оставени в зависимост и подчинение на прокурорите). И някак си от немай къде в раздела СЪДЕБНА ВЛАСТ е вкарана АДВОКАТУРАТА с един единствен член от конституционните разпоредби. Т.е. едва ли не за цвят.

С този тип уредба се предпоставят и съществуващите проблеми, които в резултат от „вещата намеса“ на Законодателната и Изпълнителната власт, както в устройствените закони на юридическите професии, така и в процесуалните норми, за последните 25 години успяха да обезсмислят заложената в Конституцията от 1991г. независимост на СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, като цяло, за да се стигне до основния поставян на дневен ред днес въпрос – Необходимост от реформи за независимост на съдебната система, функционалност и ефективност на правосъдието, и не на последно място – гарантиране на безпристрастно, обективно и справедливо правосъдие.


За да решим този ребус, в Новобългарска Държава заложихме на върховенството на следните основни принципи:

1. Изборност. Магистратите се избират директно от регистрираните, правоспособни юристи във всяка ОБЛАСТ по местожителство. Всички системни и ръководни длъжности и позиции в правната сфера се избират при открити, прозрачни и публични процедури за обществото, с осигурена възможност за оценка на кадрите.


2. Независимост. Устройството и ръководството на СЪДЕБНАТА СИСТЕМА да се осъществява от съдиите, без чужда намеса, а ПРОКУРАТУРАТА и АДВОКАТУРАТА да бъдат равно отдалечени и самостоятелни структури. Първата с основен приоритет – защита на държавния интерес и осъществяване на наказателноправна репресия срещу провинилите се членове на обществото за нарушение на държавно установените регулации. Втората – защита на обществото и отделните му членове и техните права и интереси при тяхното нарушаване или накърняване, включително и от страна на държавата.


3. Унификация. Осигуряване на ЕДИННИ НАЦИОНАЛНИ СТАНДАРТИ за юридическо образование и професионална практика, както и обвързване на юридическата наука с юридическата практика, за осигуряване на стабилност и развитие в полза на обществото на НАЦИОНАЛНАТА ЮРИСПРУДЕНЦИЯ.

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

(В този раздел са маркирани най-важните основни параметри на концепцията за промяна, като подробностите са разписани по пунктове в „Програма за Национална юриспруденция“)

Създава се конституционно гарантиран Национален Съвет по Юриспруденция (НСЮ), в чийто състав влизат представители на юридическите професии (съдии, прокурори, следователи, адвокати, нотариуси,  и съсловни и професионални национално представени организации, юристи от публичната администрация, включително и преподавателите и научните работници по правни науки. (В равни квоти представителство в НСЮ трябва да получат следните основни сфери:

СЪДЕБНА ВЛАСТ

ПУБЛИЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ

ПРАВНА НАУКА

АДВОКАТУРА

ЧАСТЕН СЕКТОР

(Начинът на определяне на състава, квотите и сферите, които следва да получат представителство в съвета са предмет на дискусии.)

Национален Съвет по Юриспруденция (НСЮ) е независим национален орган със самостоятелен бюджет. Съветът осъществява дейността си и взима решения при пълна прозрачност и публичност пред обществото, като единствено въпроси свързани с националната сигурност и отбраната могат да бъдат разглеждани в закрити процедури и решенията по тях да бъдат засекретявани, но обществото следва да е информирано в подходяща форма и степен за тях.

НСЮ задължително дава становище по отношение на проектите на нормативни актове преди разглеждането им от ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ВЛАСТ и дава оценка за въздействието им.

НСЮ в национална публична процедура прави селекция и номинира кандидати за Конституционния съд (съвет) на републиката.

  

II. ЮРИДИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРАВОСПОСОБНОСТ

НСЮ определя Единен национален стандарт за юридическо образование.

На студентите по правни науки се осигурява безплатно (независимо дали са „държавна поръчка“ или „свободен прием“) провеждането на практически занятия от всяка една представена в НСЮ юридическа гилдия по ред определен от Съвета.

Завършилите семестриално юридическо образование се явяват на ЕДИНЕН ДЪРЖАВЕН ТЕОРЕТИЧЕСКИ ИЗПИТ, който се провежда от Държавни комисии определени от НСЮ, като издържалите изпита лица се включват в „Програма за практическа подготовка“, администрирана от Съвета.

Осигурява се липсващата интеграция между юридическа теория и юридическа практика, включително и в научната сфера.

Премахва се възможността лица без юридическа правоспособност и практически опит да осъществяват научна и преподавателска дейност в юридическите факултети на висшите училища и в научните институти по правни науки.(Решение за завареното положение ще се вземе от НСЮ)

НСЮ създава и поддържа Национален класификатор на юридическите длъжности и професии, с национални стандарти за изискванията и условията за заемане на отделните видове длъжности и упражняване на професии изискващи висше юридическо образование и юридическа правоспособност.

 

III. СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПУБЛИЧНИ РЕГИСТРИ

Към НСЮ се създават и специализирани регистри на съответните юридически практики изискващи специална правоспособност (които могат да се упражняват от лица успешно издържали специализирани практико-теоретически изпити), които са публични. (Създават се публични регистри на Съдии, Прокурори, Следователи, Юрисконсулти, Съдебни и Публични изпълнители,  Държавни инспектори и Държавни експерти по законодателството, както и на Научните работници и преподаватели по правни науки, а съществуващите регистри на Нотариалната камара и Адвокатурата преминават за администриране от НСЮ)

Установяват се единни стандарти и изисквания за видовете юридически практики, които се дефинират в ЗНЮ.

 

IV. ИЗБОРНОСТ И МАНДАТИ В СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

На избори за магистрати могат да гласуват само регистрирани, правоспособни юристи във всяка ОБЛАСТ по местожителство. („непрактикуващ” може да е правоспособен юрист, това, че не практикува не трябва да му пречи да гласува)

За Съдии, Прокурори и Следователи могат да се кандидатират само правоспособни юристи, без териториално ограничение по ОБЛАСТИ. Желаещите да развиват кариера в ОБЛАСТИ различни от тези, в които са регистрирани по местожителство, ще имат това право.

Броят на Съдиите и Прокурорите не е фиксиран, а се определя с решение на НСЮ в зависимост от обема на делопроизводството по ОБЛАСТИ, който може да варира във времето.  

Нивата в СЪДЕБНАТА СИСТЕМА са:

Районно – покриващо като териториален обхват съответната ОБЩИНА

Окръжно – покриващо като териториален обхват съответната административна ОБЛАСТ

Апелативно – запазват се действащите райони на апелативните съдилища

Върховно – запазват се действащите висши нива

Вакантните места от Районните нива се попълват с решение на Общото събрание на съдиите или Общото събрание на прокурорите от Окръжно ниво в съответната ОБЛАСТ, измежду кандидати издържали ЦЕНТРАЛИЗИРАН КОНКУРС за първоначално встъпване в длъжност провеждан от Държавна комисия, назначена от НСЮ.

ОБЛАСТНИТЕ Съдии, Прокурори и Следователи се избират директно от, правоспособните юристи регистрирани по местожителство на територията на съответната  ОБЛАСТ.


Съдии, Прокурори и Следователи „над” ОБЛАСТНО (ОКРЪЖНО) ниво се избират от Изборна Колегия, състояща се от всички пряко избрани Съдии, Прокурори и Следователи на ОБЛАСТНО ниво, като при успешното им избиране „над” ОБЛАСТНО ниво, освободеното им място се заема от следващият кандидат набрал най-много гласове на изборите за магистрати на ОБЛАСТНО ниво.



V. АДМИНИСТРАЦИЯ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ


Функциите по осигуряване на администрацията на Съдебната Система се поемат от Държавна агенция „Съдебна администрация“, която е самостоятелно юридическо лице подчинено на  НСЮ, като избора на ръководството на агенцията се осъществява от Държавна комисия определена от СЪДЕБНИЯ СЪВЕТ (на трите върховни съдилища) на СЪДЕБНАТА СИСТЕМА. Държавната комисия провежда и подбора на експертните длъжности в изпълнителна агенция „Съдебна Администрация“. Служебното правоотношение на лицата заемащи длъжност „юрисконсулт“ в публичната администрация (във всичките вариации на посочената длъжност) не може да бъде изменено или прекратено от органа по назначение без санкцията на Държавната комисия към НСЮ.

Функциите по администриране и осъществяване на дейността по привеждане в изпълнение на влезли в сила присъди се поемат от Изпълнителна агенция „Изпълнение на наказанията“. (Следва да се обсъди обвързването на тази агенция със „Съдебна полиция“, както и подбора и назначаването на кадрите в тази структура)



VI. СЪДЕБНА СИСТЕМА

СЪДЕБНАТА СИСТЕМА е изцяло отделна от изпълнителната и законодателната власти. Тя се формира на изборен принцип за средно и висше ниво, като изборният процес върви отдолу нагоре, по ОБЛАСТИ и изцяло независима.

Тя има и Национално (над ОБЛАСТНО) ниво. Изборите са на всеки четири (4) години. Запазва се настоящата структура на съдилищата, като Върховните съдилища стават три – Върховен административен съд, Върховен граждански касационен съд и Върховен наказателен касационен съд (Върховен касационен съд се разделя на Граждански и Наказателен.

Председателите на върховните съдилища формират СЪДЕБЕН СЪВЕТ, който осъществява административно и методическо ръководство върху дейността на всички съдии, за еднакво и предвидимо правосъдие.

Тълкувателни решения за уеднаквяване на съдебната практика по решаването на дела се издават от Общите събрания на всяко от върховните съдилища, а въпроси от общ и за трите съдилища характер се решават от Общо събрание на върховните съдии от трите върховни съдилища.

(Остава открит въпросът за актуализиране на наименованията на първоинстанционните и въззивните съдилища с оглед на актуалното административно-териториално деление на страната, тъй като настоящите „районни“ и „окръжни“ съдилища не кореспондират с настоящото състояние.)



VII. ПРОКУРАТУРА

Прокуратурата е ОТДЕЛЕН от съдебната система орган, със независими структури в следните четири направления, ръководени от Главни прокурори. (Функциите на главния прокурор се разделят между четирима главни прокурори, което премахва едноличната власт в прокуратурата.)

 Държавно обвинение – Поема функциите на действащата прокуратура в наказателните производства, като повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер, осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на следователите.

Военно държавно обвинение – Поема функциите на действащата военна прокуратура в наказателните производства, като повдига и поддържа обвинението за престъпления извършени от военнослужещи.

Административна прокуратура – Осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на Публичната администрация, а административните прокурори  участват в производствата по административни дела. Упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки

Държавен надзор – Осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. В предвидените със закон случаи участва в граждански дела.

Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка.

Прокуратурата се ръководи от Прокурорски съвет, който се формира от четиримата Главни прокурори на Републиката, като Председателя на съвета се избира от главните прокурори измежду тях. Председателят на съвета администрира Прокурорския съвет и осъществява представителни функции. Всички решения на съвета се взимат с мнозинство на гласовете (при паритет не се взима решение), включително и за повдигане и поддържане на обвинение срещу  висши държавни органи.

Прокуратурата носи отговорност за незаконосъобразност на своите действия по реда на ЗОДОВ.


(Това ще промени коренно облика на Прокуратурата и ще внесе гаранции за обективност и безпристрастност.)


VIII. СЛЕДСТВИЕ

„Национална следствена служба“ се трансформира в Държавна агенция за разследване (ДАР), която е самостоятелен и независим държавен орган на бюджетна издръжка, в чиито функции влиза извършването на следствени действия по образувани досъдебни наказателни производства, както по искане на Прокуратурата, така и по искане на Адвокатурата или Държавния инспекторат.  (Така ще се създадат реални гаранции за равнопоставеност на „обвинението“ и „защитата“ в наказателния процес.)

Премахва се фигурата на предварителната проверка като етап на наказателното производство.



IX. СЪДЕБНА ПОЛИЦИЯ

Правосъдната Система по ОБЛАСТИ има собствена Съдебна Полиция. Съдебна Полиция изпълнява функциите на съдебни пристави, охрана на съда и местата за лишаване от свобода, като е пряко подчинена на магистратите и се назначава и освобождава от длъжност само от тях.

Съдебна Полиция отговаря единствено и само за безопасността на съдебната система и способността и да изпълнява функциите си по места (във всяка от 28-те ОБЛАСТИ). Съдебна Полиция може да изисква помощ и съдействие от ОБЛАСТНА Полиция и Национална Полиция по ситуации и казуси свързани със сигурността ефективността на ОБЛАСТНАТА Правосъдната Система. Национална Полиция и ОБЛАСТНА Полиция НЕ МОГАТ да изискват  подобно съдействие от Съдебна Полиция, която е пряко подчинена на магистратите.

Единствените държавни органи, които имат право да разследват изборните длъжности в Съдебната Власт (Прокурорите и Съдиите) са:

  1. Национална Полиция
  2. Държавния инспекторат към Министерство на Публичната Администрация  

        В процеса на разследвания на Съдебната Власт, тя Е ДЛЪЖНА да сътрудничи с Инспектората, но НЕ Е ДЛЪЖНА да сътрудничи с Национална Полиция.        




X. АДВОКАТУРА

Адвокатурата запазва своята организация, структури и независимост, като има представителство в НСЮ, равнопоставено на това на съдиите и прокурорите.

Процесуалната защита на правата и интересите на физическите лица се предоставя изключително и само на адвокатурата.

Ще се постави като приоритет и ще се създадат условия и стимули за профилиране на адвокатската практика по правни отрасли, с оглед на повишаване на качеството на адвокатските услуги. (Реформата на Адвокатурата, за очистването й от зависимости и обвързаност с бизнес и олигархични кръгове и структури, ще се предостави на самите адвокати, включително и чрез опцията за нов Закон за адвокатурата).



XI. ЮРИСКОНСУЛТИ 

Правомощията и ограниченията в правоспособността на юрисконсултите се регламентират в ЗНЮ. Създава се Национален регистър на юрисконсултите в България, с два дяла – Публичноправен и Частноправен, в които съответно се вписват правоспособните юристи на публична служба и в частния сектор.

Юрисконсултите нямат право да представляват физически лица, които не са длъжностни лица в юридически лица, със самостоятелна правосубектност или органи на власт.

Създава се Национална асоциация на юрисконсултите в България, чрез която се осигурява представителство на юрисконсултите в Националния съвет по юриспруденция.

 (Начинът на определяне на състава и устройството на Националната асоциация са предмет на дискусии.)


 XII. ДРУГИ ЮРИДИЧЕСКИ ПРОФЕСИИ И ДЛЪЖНОСТИ 

Всяка наложила се до този момент форма на юридическа практика ще получи своята категоризация и национален стандарт от НСЮ, с оглед на публичност и гарантиране на интересите на обществото при получаване на юридически услуги.


XIII. ОПТИМИЗИРАНЕ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ НОРМИ В СЪДОПРОИЗВОДСТВОТО И РАЗШИРЯВАНЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ИНСТИТУТА НА СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ

                (Подробната регламентация на посочените предложения за изменения, както и измененията за ускоряване на съдебното производство, гарантиране на справедливостта и обективността на съдебните актове, както и за намаляване на формализма в съдебния процес, са предмет на подробно разписване в „Програма за Национална юриспруденция“)

Конституционният Съд се състои от 9 съдии, една трета от които се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента, а една трета се избират на общо събрание на съдиите от Върховния Касационен Съд и Върховния Административен Съд.

Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 6 години. Те не могат да се избират повторно на тази длъжност. Съставът на Конституционния Съд се обновява през две години от всяка квота по ред, определен със закон.

За съдии в Конституционния Съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж номинирани от НСЮ в национална публична процедура.

Съдиите от Конституционния съд избират председател на съда с тайно гласуване за срок от две години.

Положението на член на Конституционния Съд е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.

 Членовете на Конституционния Съд се ползват с имунитета на народните представители.

 

Конституционният Съд:

1. дава задължителни тълкувания на Конституцията;
2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Законодателната Власт и Изпълнителната Власт, както и на актовете на Президента;
3. решава спорове за компетентност между Законодателната Власт, Президента и Изпълнителната Власт, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи;
4. задължително се произнася за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;
5. произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения;
6. произнася се по спорове за законността на избора за Президент и Вицепрезидент;
7. произнася се по спорове за законността на избора на Народен Представител;
8. произнася се по обвинения, повдигнати срещу Президента и Вицепрезидента;

9. произнася се по конституционността на поставени на допитване до народа (Референдуми) въпроси.

Със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния Съд.
Конституционният Съд действа по инициатива най-малко на една пета от Народните Представители, Президента, Министерския Съвет, Върховните съдилища и Прокурорския съвет, като по въпроси по т.2 и т.9 може да бъде сезиран и Омбудсмана на републиката, както и Инициативен Комитет на гражданите по реда за свикване на Национален Референдум (виж раздел 9. „правила и принципи за преките допитвания до нацията”).
Спорове за компетентност по т. 3 на ал. 1 от предходния член могат да се повдигат и от Общинските Съвети.
Когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховните съдилища спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд. По същият начин се процедира и при отправено изрично искане от страна в процес по оспорване на нормативен или общ административен акт, при положение че не е налице произнасяне на Конституционният Съд по поставеният в искането въпрос.

Конституционният съд постановява решенията си с мнозинство повече от половината от всички съдии (вишегласие).

Решенията на Конституционния съд се обнародват в “Държавен Вестник” в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.
Частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си.
Организацията и редът на дейността на Конституционния Съд се определят със закон.

I. НАЦИОНАЛЕН ОМБУДСМАН

Националният Омбудсман се избира от Народното събрание. Институцията запазва уредбата си по действащият ред, като обхвата на компетентност добива следния вид:

  • Националният Омбудсман упражнява правомощията си, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните, областните или общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги.
  • Националният Омбудсман има правомощието да оспорва по съдебен ред всички общи административни актове в двумесечен срок от обявяването им и всички нормативни актове на държавните административни органи безсрочно.
  • Националният Омбудсман има правото да повдига пряко допитване до нацията (НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ) по въпроси представляващи обществен интерес и засягащи или нарушаващи правата и свободите на гражданите.
II.ОБЛАСТНИ ОМБУДСМАНИ

1. Въвежда се нов институт – ОБЛАСТЕН Омбудсман.
Прекратява се съществуването на института „Обществен Посредник” от чл. 21а. от действащият ЗМСМА. Вместо него се въвежда института на “ОБЛАСТЕН Омбудсман” с правомощия аналогични на Националния Омбудсман и с териториална компетентност за съответната ОБЛАСТ.

2. ОБЛАСТНИЯ Омбудсман се избира се от ОБЛАСТНИЯТ СЪВЕТ, който се състои от всички пряко избрани Общински Кметове, при изтичане на мандата на предишния ОБЛАСТЕН Омбудсман.

3. ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ НА ПРАВОМОЩИЯТА НА ОБЛАСТНИЯ ОМБУДСМАН

3.1 ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ
На територията на ОБЛАСТТА, за която е избран ОБЛАСТНИЯ Омбудсман упражнява правомощията си, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от областните или общинските органи и техните администрации на територията на ОБЛАСТТА, за която е избран, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени и публични услуги.

3.2 ОБЛАСТНИЯ ОМБУДСМАН има следните правомощия:
–         Приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права и свободи от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги;

  • Прави проверки по постъпилите жалби и сигнали;
  • Отправя предложения и препоръки за възстановяване на нарушени права и свободи пред съответните органи и техните администрации. Посредничи между административните органи и засегнатите лица за преодоляване на допуснатите нарушения и примирява позициите им;
  • Прави предложения и препоръки за отстраняване на причините и условията, които създават предпоставки за нарушения на правата и свободите, включително предложения за промени в нормативната уредба;
  • Уведомява органите на прокуратурата, когато има данни за извършено престъпление от общ характер;
  • При нужда ОБЛАСТНИЯТ Омбудсман има право да изиска съдействието на НАЦИОНАЛНИЯ Омбудсман и всички достъпни медии.

 

3.4 На ОБЛАСТНО ниво, правомощията ОБЛАСТНИЯ ОМБУДСМАН  включват също така и:
ОБЛАСТНИЯТ Омбудсман има правото да повдига пряко допитване (МЕСТЕН РЕФЕРЕНДУМ) до населението на ОБЛАСТТА, по въпроси представляващи обществен интерес и засягащи или нарушаващи правата и свободите на гражданите в съответната област.
– ОБЛАСТНИЯТ Омбудсман има правомощието да оспорва по съдебен ред всички общи административни актове, включително и тези на териториалните държавни органи в ОБЛАСТТА, в двумесечен срок от обявяването им, както и нормативни актове на административните органи в ОБЛАСТТА.

3.5 На НАЦИОНАЛНО НИВО:
При отправено съвместно искане на трима или повече ОБЛАСТНИ Омбудсмани, НАЦИОНАЛНИЯТ Омбудсман е ДЛЪЖЕН да повдигне пряко допитване до населението (НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ) по поставените от ОБЛАСТНИТЕ Омбудсмани въпроси.

На всяка заемана държавна длъжност, на която е избрано физическо лице пряко от народа може да бъде преразгледан и прекратен преждевременно даденият с избора мандат при загуба на доверие от преките му избиратели, чрез следната универсална процедура важаща за:

1) Народни Представители; 2) ОБЛАСТНИ Управители; 3) Общински Кметове; 4) Районни Кметове; 5) Кметове на Населени Места

Процедурата се ИНИЦИИРА с формирането на Инициативен Комитет, който събира подписка. Подписката за СТАРТИРАНЕ на процедурата трябва да събере не по-малко от 25% от броя на гласовете, с които е бил избран съответният представител. В Инициативният Комитет и подписката могат да фигурират САМО избиратели с постоянен адрес в избирателния район на избраника, независимо от това, дали са участвали в избора изначално.
В подписката за ОТВОД трябва задължително да фигурира основание, което да бъде фактологически аргументирано и/или нормативно обвързано, и/или доказващо действия противоречащи на публично заявените предизборни изяви.
По допустимостта на ОТВОДА се произнася компетентният по местна подсъдност Административен Съд и извършва проверка на броя на подкрепилите искането за СТАРТИРАНЕ на процедура по ОТВОД. Съдът е длъжен да се произнесе по подписката в срок от минимум 7 (седем) и максимум 14 (четиринадесет) календарни дни. За поста Народен Представител компетентен е Върховният Административен Съд.
Във всички случаи съдът заседава в тричленен състав. (Това е допълнителна гаранция срещу спекулации и поръчки.)
Съдът може да постанови нередовност на процедурата само при установяване на липса на необходимият минимален брой действителни подписи, или при липса на основание.
В този случай съдът постановява прекратяване на производството.

След произнасянето на Съдът по валидността на ИНИЦИИРАНАТА процедура, същата бива СТАРТИРАНА чрез съответен местен вот. Президентът издава указ за насрочване на вота по ОТВОДА не по-рано от 7 и не по-късно от 14 (четиринадесет) календарни дни от съдебното решение по допустимостта на ИНИЦИИРАНОТО производство. Във вота участват само гласоподаватели, които са „за” ОТВОД на народния избраник, като при наличие на събрани гласове повече от половината от тези, с които лицето е било избрано изначално, се прекратяват неговите правомощия.

Ако прекратените правомощия са на Народен Представител, на негово място автоматично встъпва в длъжност кандидатът получил най-много гласове на преките местни избори за Народни Представители от невлезналите кандидати в Народното Събрание.
Ако прекратените правомощия са на избраник от Местната Власт, мястото му се заема автоматично от следващият по гласове негов опонент на проведените избори.
Решенията на ЦИК относно редовността на вота и на резултатите от вота за ОТВОД подлежат на съдебен контрол по реда за оспорване на избор.
Процедурата по ОТВОД може да бъде проведена по всяко време на мандата, на всеки пряк народен избраник, но не по-рано от 6 (шест) месеца след прякото му избиране.

Признават се два 2 (два) вида референдуми: (А) Национален и (Б) Местен.

(А) Националният Референдум представлява пряко допитване до цялата нация, а решенията по въпросите включени в него се приемат с общо мнозинство от всички имащи право на глас граждани.
Пряко допитване към нацията, по какъвто и да било въпрос, може да се повдига ежегодно от страна на държавата в единен въпросник в лицето на:
1) Президента
2) Народното Събрание (Долната Камара)
3) Изпълнителната Власт
4) Съдебната Власт
5) НАЦИОНАЛНИЯТ Омбудсман
— отделно един от друг
По същият ред, пряко допитване към нацията по въпроси от национално значение може да се повдига ежегодно от страна и на ОБЛАСТЕН Управител, ако инициативата му е подкрепена в Горната Камара поне от още двама ОБЛАСТНИ Управители.
При отправено съвместно искане на трима или повече ОБЛАСТНИ Омбудсмани, НАЦИОНАЛНИЯТ Омбудсман е ДЛЪЖЕН да повдигне пряко допитване до населението (НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ) по поставените от ОБЛАСТНИТЕ Омбудсмани въпроси.
Всяка от тези институции има право да се допитва до нацията само по ЕДИН ВЪПРОС веднъж годишно.

Пряко допитване към нацията, по какъвто и да било въпрос, може да се повдига всяка година и от страна гражданите в лицето на Инициативен Комитет, който е събрал подписка от минимум 100 000 (сто хиляди) подписа в подкрепа на допитването по въпросите, които Инициативният Комитет желае да отправи към нацията във въпросника за Национален Референдум. Броят на въпросите е без ограничение.

(Б) Местен Референдум представлява пряко допитване до постоянно регистрираното населението на отделна ОБЛАСТ или Община и решенията по въпросите включени в него се взимат с общо мнозинство от всички имащи право на глас граждани в съответната ОБЛАСТ или Община.
Пряко допитване към населението на ОБЛАСТ или Община може да се повдига ежегодно (веднъж) от страна на съответният ОБЛАСТЕН Управител или Общински Кмет, в съответната ОБЛАСТ, респективно съответната Община.
ОБЛАСТНИЯТ Омбудсман има правото да повдига пряко допитване до населението на ОБЛАСТТА, по въпроси представляващи обществен интерес и засягащи или нарушаващи правата и свободите на гражданите в съответната област.
Пряко допитване към населението на всяка ОБЛАСТ или Община, по какъвто и да било въпрос, може да се инициира всяка година и от страна гражданите в лицето на Инициативен Комитет от регистрирани граждани в същата ОБЛАСТ или Община, който е събрал подписка представляваща минимум 5% от общия брой на имащото право на глас, регистрирано по местожителство население в ОБЛАСТТА, съответно Общината.
Гласуването на (А) Национален Референдум, както и гласуването на (Б) Местни Референдуми се провежда едновременно при гласуването на НАЦИОНАЛНИТЕ или МЕСТНИ ИЗБОРИ веднъж в годината, ако има повдигнато допитване.

При това положение всяка година гражданите могат теоретично да гласуват на един НАЦИОНАЛЕН референдум с не повече от 5 (пет) „национални” въпроса, и неограничено количество „граждански” въпроси.
По същият начин всяка година гражданите могат теоретично да гласуват на ЕДИН МЕСТЕН референдум с неограничен брой въпроси.

Въвежда се задължителен минимален образователен ценз от 7 (седем) завършени класа във всяка държавна (или частна, но акредитирана в съответната държава) образователна система. Лице без 7 класа образование НЯМА ПРАВО да се кандидатира или да гласува на избори.

Алгоритъм за провеждане на преки избори в РБ след Приемането на новата Конституция.

„А” = Президент на РБ ——— мандат 4 години
„Б” = Народни Представители ——— мандат 2 години
„В” = ОБЛАСТНИ Управители ——— мандат 2 години
„Г” = Общински Кметове ——— мандат 2 години
„Д” = Кметове (Райони и Селища) ——— мандат 2 години
„Е” = ОБЛАСТНА Полиция; ——— мандат 2 години

Преки избори в Република България се провеждат ежегодно в следната цикличност:

НАЦИОНАЛНИ и ПОЛИЦЕЙСКИ ИЗБОРИ: Изборите за „Б” Народни Представители се провеждат заедно с изборите за „Е” ОБЛАСТНА Полиция всеки 2 (две) години.
Изборите за „А” Президент на РБ съвпадат с изборите за „Б” Народни Представители и „Е” ОБЛАСТНА Полиция всеки 4 (четири) години и се провеждат едновременно.

МЕСТНИ ИЗБОРИ:
Изборите за „В” ОБЛАСТНИ Управители, „Г” Общински Кметове и „Д” Кметове (Райони и Селища) се провеждат едновременно, като за В+Г+Д се гласува всеки 2 години.

Година 1-ва от приемането на новата Конституция: в рамките на 7 календарни дни от приемането на Конституцията, Президентът издава указ за насрочване на Общонационален Вот за всички пряко избираеми длъжности не по-рано от 14 и не по-късно от 21 дни след разпускането на Великото Народно Събрание.
Това е началото на цикъла, като първият мандат на всички МЕСТНИ длъжности е само 1 (една) година, като идната година се провеждат пак МЕСТНИ избори, този път с пълен мандат.

1-ва година: (Б+Е)(пълен мандат) + (В+Г+Д)(половин мандат)
2-ра година: (В+Г+Д)(пълен мандат)
3-та година: (Б+Е)(пълен мандат)…

… при изтичането на мандата на действащия Президент (А), поста му се заема от Вицепрезидента до следващите НАЦИОНАЛНИ избори, на които се избират длъжностите (А+Б+Е)
Това поставя вече алгоритъма на релси с избори всяка година: …(В+Г+Д), (А+ Б+Е), (В+ Г+Д), (А+Б+Е), (В+ Г+Д), (А+Б+Е)
.

Принципите и структурата на новата финансова система са описани в раздел #2 от от Програмата на БМД – НАЦИОНАЛНА ФИНАНСОВА СТРАТЕГИЯ