Изказване на доктор Константин Качулев – председател на БМД в Комисия по здравеопазване към Народното събрание на Република България

Изказване на доктор Константин Качулев – председател на Българско международно движение

21.07.2022г.

16:30ч.

Комисия по здравеопазване към Народното събрание на Република България

Благодаря на Комисията за възможността да защитя нашето становище и да подчертая няколко важни момента от направените предложения за изменения на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането.

На първо място настояваме Комисията да вземе под внимание принципите на доброволност и безвъзмездност. Тези са принципите, които трябва да бъдат съблюдавани безусловно. Те са регламентирани на национално и европейско ниво, и са прокламирани от СЗО в принципи на международно законодателство в областта на даряванията. Именно заради тях, като международна неправителствена организация, бяхме сезирани от наши членове и симпатизанти и бяхме помолени да изпратим към Комисията това наше становище.

С направените предложения за промяна се поражда риск за безопасността на кръвта и кръвните съставки. Възниква въпросът ще бъдат ли добросъвестни „продаващите“ кръвта си? Или центровете ще харчат пари за заплащане на дарителите и за преработване на съставките? А накрая да се установи ниско качество на произведените кръвни продукти. Дарителят може да скрие също, че например е в преддиабетно състояние, с висок холестерол и т.н., но ще бъден воден към кръвната банка само и единствено от финансовата мисъл!

Много важен въпрос, които отново буди безпокойство, е дали това няма да отвори въпросът за продажбата и на други клетки, тъкани и дори органи? Кой в залата може да гарантира това?

Друг важен въпрос е дали Комисията по здравеопазване разполага с надлежни доклади от правоохранителните органи за нарушенията, които се визират в мотивите към законопроекта? Колко човека са заловени, с повдигнати обвинения и осъдени за търговия със собствената им кръв? Има ли доказани такива престъпления, които да са основа на мотивите?

Финансовата част в досега действащата нормативна уредба е уредена в отделна наредба. Дори и да се гласува приемането на закона в този му вид, кое ще гарантира актуалността му спрямо конкретна икономическа обстановка в бъдеще? Нима не е основна задача и цел на наредбата да детайлизира тези плащания и взаимоотношения?

В Наредбата (приета с ПМС № 113 от 16.05.2007 г.; Обн. ДВ. бр.42 от 29 май 2007г.) ясно се вижда, че предвидените средства за подкрепително-тонизираща храна и напитки не е осъвременена от години. Точно тонизирането на кръводарителя е важно, а не даването на ваучер. Ваучерът не може да предпази един човек, който може да се замае и да припадне след даряване. Според нас, трябва да се работи по-задълбочено в този сегмент от цялостния процес по кръводаряване.

Нека да говорим за промоция на кръводаряването. Не е ли по-целесъобразно, от директното заплащане за кръв, приложението на някоя от следните дейности?

1. Включване на повече и по-подробна информация в обучението по биология и здравно образование в гимназиален и прогимназиален курс на обучение. Референция към МОН.
2. Участие в активни дарителски кампания на университетите и Църквата. (В Република Гърция ролята на Църквата в този процес е значително засилена). Пак референция към МОН и към Църквата.
3. Програми на Министерство на здравеопазването сред медицинските специалисти – аптеки и кабинети на общопрактикуващи лекари. Те са най-достъпни. Създаване на самостоятелни кампании с правилна методология и структура, с подходящо финансиране. Може да се използват аптеките за информация за най-близкия център по кръводаряване и/или да се оставят печатни материали, защото аптеката е най–често посещаваното здравно заведение. Защо не и активна обучителна кампания със съдействието на Български лекарски съюз и Български фармацевтичен съюз, която да бъде включена в продължаващото медицинско обучение на тези специалисти?
4. Иницииране на кръгли маси с гореизброените субекти. Трябва да се осигури финансиране за промоция сред тези субекти, които могат да мултиплицират вложените усилия и средства.

Следвайки добрите практики на европейско ниво, NAT-системата трябва да продължи да работи, както изисква и европейското законодателство. Необходимо е прецизиране на финансирането и очертаване на възможностите за залагането на финансови средства в бюджета на Министерство на здравеопазването.