Изказване на адв. Владимир Шейтанов член на Стратегическия съвет при Президента на Републиката Румен Радев

Това изказване трябваше да бъде произнесено на днешната среща – представяне на Националния стратегически документ в Резиденция “Бояна”.
Поради липсата на време, форматът на срещата не допусна дискусии.
Затова публикувам моето изказване, подготвено предварително. При евентуален интерес от приятели и подзнати.
То ангажира единствено мен в лично качество.

ИЗКАЗВАНЕ НА АДВ.ВЛАДИМИР ШЕЙТАНОВ
член на Стратегическия съвет при Президента на Републиката Румен Радев
по Националния стратегически документ (НСД) на Стратегическия съвет при Президента Румен Радев
6.8.2020г., Резиденция „Бояна“

Заб. Изказването бе подготвено предварително, но поради кратката продължителност на срещата, свързана с неотложни ангажименти на държавния глава изказването не бе произнесено.

Уважаеми г-н Президент, уважаеми участници в събитието, уважаеми колеги!

Първо, искам да поздравя Вас и чрез Вас – организаторите на събитието за подетата инициатива. Събитието е знаменателно изключение в обществено-политическия живот на България от години насам. Казвам това без куртоазия, а с дълбокото разбиране на значението на този форум в днешната действителност у нас. За мен отдавна е очевидна истина, че държавата ни по същество се е обърнала с гръб към стратегическите интереси на обществото: нито ги познава, нито ги признава, нито ги решава, независимо от обратните твърдения на заинтересованите актьори. Оценката на обществото е еднозначна. Тя е вече един месец под прозорците на „властта“ в София и цялата страна и е лесно достъпна. В ПОДОБНА СИТУАЦИЯ ПРОМЯНАТА В БЪЛГАРИЯ Е НЕИЗБЕЖНА И СОЦИАЛНО НЕОБХОДИМА, независимо от твърденията и стилистиката на мераклиите за власт.

След десетилетия на идеологически мотивирани и инструментални заклинания срещу т.нар.етатизъм, че държавата е мащеха и лош стопанин на собствеността, животът нанесе своите корективи пред собствените ни очи. Днес държавата е в реабилитация. Дори може да се каже – с доза на прекомерен оптимизъм я поставят на пиедестал. Под ударите на безпрецедентната световна икономическа и социална криза, настъпила в резултат на Пандемията Ковид-19 през 2019г. и 2020г., днес хората в България и по света изпитват остра нужда от държава и държавност. Имат жизнена потребност тя да се обърне с лице към истинските дългосрочни потребности на обществото, но не с ПР-акции и отпускане на закъснели помощи и кредити, а като страна в обществения договор с българския народ. На този фон, инициативата на Президента Радев се явява изразител на правилна позиция, в подкрепа на обществото, на народния суверенитет, записан в Конституцията. Сега остава най-важното – правилно да бъде реализирана.

Авторите на този документ са поели наистина сложна и отговорна задача, за което заслужават искрени поздравления. От моя страна би било твърде амбициозно да претендирам, че имам някакъв съществен принос към него. За това ще си позволя да представя и някои свои предложения и дори съмнения, което надявам се ще допринесе за цялостната ефективност на документа:
1. ФОРМАТ И СТРУКТУРА НА ДОКУМЕНТА:
a. Форматът на НСД е различен от този на секторните стратегии на правителството. Той трябва да бъде различен, защото е носител на основни насоки, концептуални идеи, управленски визии за извеждане на България на по-високо ниво на развитие, а не на мерки, задачи, инструменти за реализация на управленски програми. От правилно подбрания формат в известна степен зависи прагматичността, ефективността и убедителността на НСД.
b. Обосновката на необходимостта от НСД трябва да отразява освен политическата, икономическа и социална целесъобразност, но също така и времевия императив. Обществото има нужда да бъде наясно в какъв времеви хоризонт ще се реализират предписваните цели.
c. Имам известни съмнения, че общите постулати във въведението на НСД звучат по-скоро академично, а трябва да отстъпят място на българската конкретика. Хората очакват ясно формулирани конкретни насоки на стратегическо действие, които в крайна сметка ще доведат до решаване на техните екзистенциални проблеми. За това конкретността на стратегията е задължителна и се надявам това да бъде постигнато.
d. Считам, че НСД трябва да бъде фокусиран върху държавно-правния компонент. Това е единствения начин за извършване на дълбока реформа на държавния апарат, която е смисълът на Стратегията. Пътят за решаване на този въпрос е чрез правно-нормативния регулатор. Затова и стратегията трябва да бъде преди всичко правна стратегия, с идеи за нормативна промяна на политическата система.
e. В своя окончателен вариант НСД следва да бъде завършен документ, а не както е записано в него – „процес на непрекъснато движение и усъвършенстване“. Очевидно, смисълът е бил, че процесът на изработване на НСД ще бъде отворен за усъвършенстване и обогатяване от страна на експертната общност. Тази редакция е необходимо да се направи.
f. Официалният статут на този документ зависи от следния въпрос – каква стратегия е това – национална или държавна в от правна гледна точка. Между двете има съществена разлика, и това трябва да става ясно от НСД.

2. СЪДЪРЖАНИЕ НА НСД:
a. В съдържателен план, трябва да се държи сметка за съотношението между Националната доктрина и Стратегия на държавата. Това съотношение според мен трябва да се разглежда именно в тази последователност. Националната доктрина играе ролята на върховна концептуална база, а НСД – ролята на пътна карта за реализиране в определени времеви рамки на постулатите на тази база. С други думи, инструментът трябва да следва базата, а не някакви свои нови отделни цели. Това е принцип на държавното строителство, а не просто препоръка към авторите на НСД. Националната доктрина е дълголетна, а стратегиите могат да се менят на определен период от време, в зависимост от времевата изменчивост. Такива са всички по-известни национални доктрини по света – Доктрината „МЕГАЛИ“, Доктрината „Монро“, Доктрината „АДЕНАУЕР“, Доктрината на Русия за топлите морета на Петър Първи, Доктрината „Стратегическа дълбочина“ и т.н.
b. Всяка национална стратегия има една основна цел – да определи главните насоки на общественото развитие, на ОСНОВАТА НА АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА СТРАНАТА И СВЕТА, А НЕ САМО НА ВЪТРЕШНОТО СЪСТОЯНИЕ НА СТРАНАТА. Тази отправна точка е задължителна, според мен и за НСД. Без нея, не е възможно да направиш ново стратегическо позициониране на държавата в международната среда и да търсиш решение на вътрешните проблеми на обществото. Съмнявам се, че така представеният проект за документ в неговата първа част, отчита картината, процесите и динамиката в света.
c. Според мен, в съдържателен план НСД следва да включва следните структурни елементи:
i. Оценка на актуалното състояние на България и света и на основните обществени процеси.
ii. Основни стратегически цели на общественото развитие на страната
iii. Главни приоритетни, структурно-определящи насоки на действие на държавата и нейните институции за постигане на основните стратегически цели .
iv. Стратегическо планиране на ресурси за постигане на стратегическите цели
v. Периодизация на целите.

3. АНАЛИЗ НА ИЗХОДНАТА СИТУАЦИЯ:
Най-силната част от предоставения документ е представянето на социално-икономическата ситуация България. Тя е обективно необходима, но би могла да бъде съкратена количествено и да бъде допълнена с друга изходна информация:
a. Необходимо е да се добави анализ на ситуацията в света и основните световни тенденции.
b. НСД би спечелил, ако към анализа на емпиричното състояние на отделните области от обществения живот се добави и експертен институционален секторен анализ на държавните институции, т.е. на капацитета на държавата във всяка област. Този въпрос е засегнат в НСД, в контекста на едно изследване на Световния икономически форум “Global Competitiveness Report – 2017-2018”, но това е крайно недостатъчно. Относителното му значение за целите на Стратегията е много по-голямо от отделеното му място в документа. Необходим е цялостен и задълбочен предметен анализ на институционалната държавност и оценка на нейната ефективност. Маркирането или лаконичното отразяване на проблема е крайно недостатъчно.
c. Надявам се, че на следващите срещи за представяне на НСД ще бъде направен анализ, прогнози и очертаване на основни стратегически насоки за промяна в състоянието на държавата, във всички области, в т.ч. правосъдна система, национална сигурност, външна политика, образование, здравеопазване, социална сфера, наука и култура, икономика и инвестиции, отбрана, отношения между държавата и обществото, защита на основни права и интереси на гражданите.
d. В НСД не е отделено място на стратегическото планиране. Това е сериозен проблем на теорията и практиката на стратезите и ако зависеше от мен, бих обърнал много сериозно внимание на въпроса.
И в заключение, бих искал да добавя следното. Без да отричам важността на широкото обществено обсъждане, считам, че то трябва да се провежда върху един цялостен работен проект. Обществото и експертната общност не разполагат нито с достатъчен експертен капацитет (в повечето случаи), а още по-малко – с необходимата стратегическа информация на държавата. Освен това, при определяне степента на откритост на работата върху стратегически документи трябва да се държи сметка и за чувствителния характер на подобни документи и за безусловния интерес към тях на чуждите дипломатически и разузнавателни служби. Същевременно, всеизвестно е, че обществото не е в състояние да концептуализира своите интереси, а това е най-сложната задача пред следващите два етапа в работата над НСД.
Надявам се това да се има пред вид на следващия етап на работата върху документа. Съзнавам сложността и отговорността на задачата и се надявам, че моите бележки ще се възприемат като опит за конструктивен принос, какъвто следва да има един член на СТРАТЕС.
***
P.S. След края на срещата на 06.08.2020г. бе заявено, че Националният стратегически документ ще бъде качен на страницата на президентската институция за обществено ползване. Без самия документ, моето изказване няма да бъде разбрано, дори някой да прояви интерес.

Изказването отразява мое становище и не ангажира никого извън мен.

Владимир Шейтанов

ФБ

09.08.2020