Прозападните власти на Молдова разчистват конкуренцията
21/11/2018
Радев не е лакей! Вестник “ЗОРА” е технически прав, но емоционално неиздържан в заглавието си… макар и да е цитат…
29/11/2018

Ексклузивно за БМД!!! “Кризата в Молдова може да гръмне”

Кризата в Молдова може да гръмне в „майдан“ паралелно с украинското напрежение

Автор: Андрей Бурачев, журналист, бивш служител на Министерството на външните работи и европейската интеграция на Република Молдова

 

Още една година на политически сезон в Молдова приключва. На прага 2019 е десетата годишнина от събитията от април 2009 г. Припомняме, че през април 2009 г. Молдова направи европейски избор.

Под дима на горящата парламентарна сграда и разрушената президентска администрация падна комунистът Воронин.

През 2009 г. в Молдова дойде власт проевропейска коалиция, състояща се от демократична партия, либерална демократическа партия и либерална партия. Комунистическата партия на Молдова с други про-руски поддръжници се озоваха в опозиция, която след това напълно се срина.

 

Тогава изглеждаше , че мечтата на много молдовци за европейската интеграция се сбъдна.

От висшите трибуни на парламента, правителството и председателството звучаха разпалени  речи за “европейския вектор”, “европейската интеграция до 2010 г., след 2011 г. … и по-нататъкв прогресия.

Европейските комисари  не изпускаха и седмица да долетят в Молдова.

Плановете на Вашингтон за “обединена Европа: от Балтийско до Черно море” с включването на други бивши съветски републики в тази “орбита” също се оформяха.

Интензивно заработи Програмата за Източно партньорство.

В Молдова и Румъния започнаха да се създават икономическите зони на Горен и Долен Дунав.

По западните граници на Молдова рухнаха оградите от бодлива тел и на тяхно място се появиха системи за контрол по европейски стандарти.

Европейски фондове  започнаха да се вливат в Молдова за осъществяване на реформи и разработване на европейски стандарти.

Под ръководството на европейския комисар Фуле бяха проведени десетки срещи с ръководството на Молдова.

Именно той започва прокарването на  финансирането и и включването на Молдова в така наречената “История на успеха”.

Във всички доклади на Европейската комисия Република Молдова е включена в списъка като “новаторска”, „първенец“ и … несравнима по  прилагането на европейските стандарти.

В Молдова започнаха да звучат все по-често лозунги за единна румънска държава, необходимостта от обединяване за ускоряване на европейската интеграция.

Молдова бе първата от страните от бившия СССР, която получи безвизов режим и подписа споразумението за асоцииране с ЕС.

Но освен шумните кортежи, сладките фрази и енното количество европейски чиновници, в Молдова, като гъби след дъжд започнаха да никнат ултрамодерни квартали на „евроинтеграторите“ от управляващата коалиция. И така „борците за интеграция започнаха масово да изкупуват имоти не само в Румъния и България, но и в вШвейцария, Австрия, Англия, Германия. В новосъздадените свободни икономически зони започнаха да се появяват цели магазини за преопаковане на изтекли лекарства за аптеки и болници, а контрабандата  на цигари и алкохолни продукти започна да процъфтява.

И така, Молдова започна да се превръща в зона на контрабанда, пране на пари, отдалечавайки се не само от европейските стандарти, но и от собствените си закони, и най-важното – от Конституцията.

Първите скандали не закъсняха. Първият голям  скандал, който гръмна беше свързан с кражбата на пари за подобряване на държавната граница.

Освен това Европейският комисар по разширяването – Фюле се оказа замесен в него.

Доклади за този инцидент, заключения на Европейската комисия звучаха доста, обаче, бяха изслушани, след което беше решено да се закрие  случая. Фуле обаче трябваше да бъде изпратен с “почести” “след изтичането на мандата”.

Но досега в Молдова този случай за милиони евро не е забравен.

Нататък, все повече започнаха да се „развиват“ нещата.

Европейските пари просто започнаха да се описват: за фиктивни реформи на законодателството, за социална осигуряване, за антикорупционни центрове.

Тоест, парите от европейските фондове се харчиха за неща, които фактически не могат да се проверят. Европейските комисари – финансисти вече откровено  работиха на принципа “cashback”, т.е. ние ви даваме средствата – вие проценти.

Обаче, всичко си има край. Молдовския „елит“ подобен на паяци в буркан, започна да се самоизяжда един друг в стремежа си към свръхпечалба.

И всичко това се случваше под същите лозунги за европейска интеграция. Елитът играеше и продължава да играе главна роля в разграбването на Молдова, дискредитирайки същия онзи „европейски вектор на развитие“.

Сега за никого не е тайна, че практически като по  Илф и Петров сега имаме  Европа “голяма” и Европа  “малка”. В страните от “голямата” Европа се обсъждат санкции,  налагат се  бюджети, случват се глобални мащабни политически скандали, а в малката …

И сега, когато  разглезеното от Европа молдовско ръководство, е затънало в  корупция, разграбване на европейските фондове, разграбване на банковата система, в Републиката все по-малко обсъжда  европейско бъдеще.

Днес можем да кажем със сигурност, че елитът на Молдова успешно завърши  собствения си мит: за държавата, за независимостта, за върховенството на закона, за спазването на принципите на демокрацията … Такива са “европейските ценности”. За никого не е тайна, че бъдещите парламентарни избори ще бъдат още един успех на фалшификациите, разпиляването на длъжностите, разграбването на банките и държавния бюджет, обедняването на молдовските граждани.

В началото на 90-те години очаквахме Молдова да се развива като нормална страна. По това време, когато бях все още млад служител на Министерството на външните работи на Молдова, наивно се радвах на встъпването на страната си в международни организации, вярвайки, че нещата ще се подобрят в необходимата посока.

Но стана това, което стана..народът замина, и аз напуснах страната.

 

Всеки ден около два или три автобуса напускат Молдова безвъзвратно, един самолет и две или три коли с хора. Неофициалната статистика казва, че около един милион са напуснали страната. И раждаемостта не  компенсира тези данни. Те могат да бъдат заменени само от имигранти от пламтящата Украйна или по-вероятно от далечни земи. В същото време в Молдова полетата пустеят, селата и градовете замират,индексът на неравенството е най-висок не само в ОНД, но и в Европа. Самосъзнанието  на гражданите е  най-ниското ниво, обществото е обхванато от негативно настроение и нихилизъм.

Въпреки това. Молдовският народ продължава да бъде настройван един срещу друг  по така нареченият „идеологически принцип“.

Евроинтеграция уж няма, но под знамената на „евроинтеграцията“ се водят активни антируски и антирумънски кампании, всяка от собствената си камбанария.

Властта, нямайки повече авторитет, се опитва да обедини понятието „европейски избор“ с обединяването с Румъния периодично организирайки поръчкови социални проучвания и маршове.

Молдова с пълен провал на идеите на евроинтеграцията се опитва да си спечели точки сблъсквайки гражданите на Молдова по всички съществуващи идеи и ценности. И именно това е най-опасно за бъдещето на Молдова.

Народът на Молдова вече не е ориентиран на позитивна цел, даже в този смисъл можем да кажем, че е настъпила абсолютна нищета.

Дали днес гражданите на Молдова носят здрав дух, или онзи идеализъм и единство на възгледите и многообразието, които съществуваха в тази страна преди десет години. Не, разбира се. Но въпреки това, Молдова не е най-окаяната земя, което твърде много се опитваме да си внушим.

Просто в нея сега има големи, но системни проблеми под формата на недалновидни политически елити.

Способно ли е сегашното молдовско ръководство да обедини всички съзнателни хора?! Уви, уверен съм, че не. И не само заради това, че съществуват ментални различия, а именно защото точно сегашното ръководство на Молдова продължава да разделя хората.

Аз съм се отнасял и продължавам да се отнасям с недоверим също към Партията на социалистите. До сега смятам, че тази партия е подложена на разделение заради това, че в нея има достатъчно много противоречиви фигури, които са свързани с някои подмолни споразумения с основния автор на крахът на европейската интеграция в Молдова- Плахотнюк.

И освен всичко това, и Европа трябва да си  определи кой ще управлява в Молдова утре. Тези, които бяха вчера и днес, вече са се показали. Те провалиха всичко и всички. Да се разчита  отново на коалиции и съюзи? Това вече е в историята от 2009 г. насам. Управляваща проевропейска партия в Молдова, както показа практиката, е невъзможна.

Някои експерти изразяват идеи, че парламентарните избори в Молдова през февруари 2019 г. няма да се проведат. Те няма да се случват поради факта, че сегашното правителство не е в състояние да ги проведе без да ги провали, което означава, че в Молдова е възможна криза, изкуствена, икономическа или … банкова криза. Банковата криза, например, е сривът на Molindinkosbank или Molagrobank, който ще бъде катализатор на финансовата и икономическа криза, тъй като тези две банки са гръбнак. Да се ​​печели време  за да се пазарим  с Брюксел – ето това е, което сегашното правителство иска. Кризата в Молдова може да тръгне  заедно с изострянето на ситуацията в Украйна в навечерието на президентските избори. Порошенко и Плакотнюк имат подобни ситуации.

Кризата в Молдова и Украйна, в която могат да бъдат въвлечени Румъния, Унгария и Полша, е опасна за стабилността както на източните граници на ЕС, така и на европейската сигурност като цяло.

Comments are closed.