Въпроси, на които няма отговори: авиокатастрофата на МН17 стана игра със стотици човешки животи

Въпроси, на които няма отговори: авиокатастрофата на МН17 стана игра със стотици човешки животи

По-малко от месец остана до петата годишнина от самолетната катастрофа в небето над Донбас.
На борда на самолет MH17, изпълняващ  маршрута Амстердам – Куала Лумпур, летят 298 души, включително членове на екипажа, но след почти 3 часа от момента на излитането, загиват в резултат на ракетна атака, а катастрофата се превръща в  една от най-големите авиокатастрофи от началото на 20-ти век.

За съжаление, тази трагедия, настъпила в разгара на новата студена война между Западния блок и Русия, се превърна в претекст за масови спекулации на политическата арена, докато извършителите така и не са наказани.

За пет години авиокатастрофата обрасна с множество слухове догадки и предположения. Но с фактите се оказа много по-сложно, дори създадената по “горещите следи” Съвместна следствена група, в която, въпреки названието, не допусна руски експерти към разследването, манипулира общественото мнение представяйки съмнителни доводи, които Москва оборва с лекота представяйки контрааргументи.

Като например, внимателно изготвеният доклад от министерството на отбраната на Русия, обнародван през септември миналата година. И голяма заслуга имат руските специалисти, представили фактите такива каквито са, въпреки спекулациите, е пример от който могат само да се учат западните им колеги.

Тогава Русия предяви документация, която свидетелства, че ракетата, изстреляна по самолета, още преди 30 години е била изпратена на въоръжение във военна част 20152 в Лвовска област, а след разпадането на Съветския Съюз преминава в собствеността на украинските военни.

Трябва да се отбележи, че доказателствата на Москва бяха изцяло основани на разработките, които бяха събрани от експертите от Съвместната следствена група, включително снимки на фрагменти от боеприпаса, които дотогава бяха използвани само за обвинения към Русия.
Например, това е снимка на фрагмент от дюза с обозначение на серийните номера, представени от Холандия:

А това е паспорта на дюзата 9D131 05 000 No. 830113 и ракетния двигател 9D131 със сериен номер 8869032:

Самата ракета е  получила  сериен номер 8868720.

Колко достоверни  са аргументите на Москва? Отговорът се крие във факта, че  дълго време  за авиокатасттофата буквално не се споменаваше, докато малайзийският премиер Махатир Мохамад не го направи.

 “Те [Холандия] обвиняват Русия, но къде са им доказателствата?” Знаем, че ракетата, която е ударила самолета, е от руски тип, но може да е била направена и в Украйна, каза той.

 “Изглежда, че [идеята] се е концентрирала върху опитите да се обвиняват руснаците.”
Какво е важното в неговото изявление? Това, че се е застъпил за Москва? Съвсем не. Т
Просто Малайзия разбира, че разследването, което се проточва с години, не дава  резултати.
Престъпниците, които  и да са те, за цялото това време, не са получили наказание
А ако ракетата наистина принадлежеше на Русия, нямаше да е трудно да се докаже. Всички спекулации, силни изявления и цели медийни кампании  можеше да бъдат оставени настрана и да се посочат виновниците.
Как?
 На първо място, не е тайна за всеки, че мястото на катастрофата е в зоната на действие на един от американските военни сателити. За да се определи траекторията на ракетата и дори точното местоположение на ракетата не би било сложно за съвременната техника на САЩ.
Вашингтон отдавна би могъл да предостави на обществеността данни за това дали ракетата е изстреляна от територията, която  не контролира Украйна, или все пак, ракета е била изстреляна от украинските войски. Въпросът щеше да е приключен веднъж завинаги, а виновниците щяха да понесат наказание.
 Но какво виждаме? По-скоро, какво  не виждаме?
 Не виждаме същите тези данни от спътника, което означава, че те се различават от официалната версия на международната експертна група.
Няма нужда да бъдете гений, за да стигнете до това заключение. Има, или по-скоро, трябва да има още едни данни, с които разполага експертния екип разследващи, които биха повдигнали завесата на тайните и да докажат обвинението срещу Русия.
Става въпрос за радиолокационните данни на украинската страна.
Това, разбира се, не е американски спътник, но би било и безспорно доказателство.
В момента се знае, че по време на катастрофата в района са действали две радарни станции: Мариуполската радарна станция на държавното предприятие за обслужване на въздушното движение “Украерорук”, както и радарната станция “Купол” край Краматорск.
Трябва да се отбележи, че тази конкретна станция се използва като система за определяне на целта за противоракетната система „Бук“, която стана причина за авиокатастрофата.
И накрая, миналата есен, публично бе обнародван запис на преговорите на украинските военни, единият от които всъщност призна, че ВСУ стои зад катастрофата.

“Затваряме въздушното пространство. Трябва да обясним, че имаме “този”. Този “малахит” може да не работи. Вземете този управляващия Левчук и кажете: „Момчета, ако това е така, тогава ще прецакаме още един малайзийски Боинг“, се чува на аудиото. Записът е направен в района на Одеса преди ученията “Frontier” през 2016 година.
Гласът принадлежи на полковника на въоръжените сили на Украйна Руслан Гринчак, който през 2014 година оглави 164-ата радиоинженера бригада, присъстваща в Донбас.

Каква беше реакцията на следователите по този запис? Такава изобщо нямаше!
Тоест, въз основа на логиката, поне военните трябваше да бъдат разпитани.
Въпреки това виждаме само откровено пренебрегване на уликите, които могат да сложат край на този въпрос.
Връщайки се към доклада на Москва, който, между другото, също  остана без каквато и да било реакция, дори отрицателна, можем да заключим: Русия постави картите на масата. Тя няма какво повече да добави.
Следващата стъпка е на следователите в Холандия, на цялата западна общност, но те все още се опитват да играят покер фейс, без да свалят картите. Но по всичко личи, че не им се получава така както би им се искало, и блъфирането не им носи желаните резултати.

Източник тук.
Автор: Кейт Матберг