Все още чакаме новини от изолатора.

Днес се оказа, че премиерът е заключил двама от малките си коалиционни партньори, докато изгладят всички противоречия помежду си, след което същите щели да бъдат освободени, за да проведат с третия партньор в Малката коалиция заседанието, на което се очаква да се избере наследник на Валери Симеонов.

За съжаление, оставката на Симеонов, вместо да породи положителни събития след себе си, провокира все повече запрашване на политическата атмосфера. Още от самото начало сформирането на Кабинета, станало възможно с участието на Обединените патриоти, породи недоволството на т.нар. европейски партньори и ДПС. Причината беше не крилото на “патриотите” от Атака, а по-скоро Националният фронт на Симеонов, често определян като организация, демонстрираща спорадично фашизоидно поведение. След като на два пъти през последните няколко години нарече циганите “човекоподобни”, същият Симеонов демонстрира липса на емпатия и съпричастност към една от най-онеправданите групи в страната – децата в неравностойно положение и техните майки. И то в момент, в който същите протестират с месеци, молещи за ревизия на държавната политика в социалния сектор, чиито неволни членове по волята Божия са се оказали, и от която зависят изцяло.

Не бих обвинявала господина от НФСБ за отношението му към циганския етнос, за социалното и обществено включване на който следва много и активно да се работи. Но да нападнеш болни деца и родителите, които се грижат за тях (а най-често това са само майките), да го направиш в качеството си на вицепремиер по икономическата и демографската политика, и то при положение, че грижата за тази група от населението е и законодателно, и конституционно скрепена като задължение на държавата, е равносилно на политическо самоубийство и ярка демонстрация на селективно и фрагментирано мислене.
И, напълно в реда на нещата, такова самоубийство последва. Макар и официално декларирано като личен и доброволен акт, действието по оставката на Симеонов беше приветствано от протестиращите майки и от една голяма част от населението, неволен свидетел на ерозиралия морал на вицепремиера, като същевременно остави след себе си усещането за доброзорност и отчетено като личен минус, добит от Симеонов в условията на социална агония на обществото. А също така и не без активната антисимеонова политика на Сидеров по свалянето на вицепремиера.

Оставката на Симеонов обаче не прекрати протестите, последвали възмущението от неговото лично поведение, а напротив, неочаквано съвпадна с активизацията на недоволството на електората, породено от непрестанното нелогично поведение на управляващите. А в мътни води най-добре се лови риба. И, водени от тази максима, очакваме да приключи разговорът между заключените коалиционни партньори, ритащи се активно по кокалчетата. Желанието на Сидеров е ОП да продължи активното си участие в управлението, заради което е възможно да сключи сделка със Симеонов – Симеонов се отказва от квотата си да назначи вицепремиер и със Сидеров си разменят местата (лично или опосредено). За Сидеров недовършена остава работата по отстрелването на Каракачанов, но този епизод предстои да го гледаме идните дни. А десертът за Сидеров ще бъде, да докаже, че всички освен него, са квазипатриоти и дълбоко в душата си прикрити фашистки елементи.

Това, на което обаче тепърва ще се радваме, е активирането на реваншисткия характер на Симеонов, който няма навика да си оставя магарето в калта и тепърва ще се превръща в един патриотичен Радан Къновец – ще е управляваща опозиция.

Разбира се, ако имаме удоволствието да продължаваме идните месеци да бъдем управлявани от настоящата група лица.

Но първо ще разберем какво е последвало от заключването непослушниците и дали сами могат да си подадат ръка или е необходимо звероукротителят Борисов да им подаде необходимите постове, за да отложи сблъсъка между характерите на Симеонов и Сидеров.