НЕ, НЕ Е ИИСТИНА
Не, не е истина.
Годините носталгията не заглушават.
Живеем, дишаме. Тялото
жестове всекидневни повтаря.
Плодове знойни в ръцете ни греят,
деца обични в деня, който догаря.
Но все по-често нощем,
в просъница
някой към дома ни повежда.
Нали по незатворения кръг вървим
и приближаваме до точката начална…
Просто е. Към тебе се стремим
както стареещото дърво
с годините
все по-ниско
към корените се свежда.